Факт е термин, използван като синоним на истинност[1], която може да бъде доказана научно или логично. Факт е резултат или събитие, случило се в действителност и чието съществуване е безспорно и проверено и не подлежи на съмнение.

Някои неща, които се приемат за факти, могат да бъдат опровергани след допълнителни изследвания или опити и с надпредване на технологиите. Отделно, други, които са считани за неистина, могат да станат факти.

В науката факт е обективно проверено (потвърдено експериментално) наблюдение, за разлика от теорията, която е обяснение на или тълкувание на факти.

Юридическият факт е общественозначимо явление от обективната действителност (конкретно жизнено обстоятелство), с наличието или отсъствието на което хипотезата, респективно санкцията, на правната норма свързва правни последици (възникването, изменението или прекратяването на правни отношения и/или правни връзки чр��з изпълнението на диспозицията, респективно на санкцията на правната норма).

Върху възприемането на фактите има голямо влияние психологията. Хората са склонни да виждат факти, които потвърждават тяхната позиция и да игнорират такива, които ѝ противоречат.

В обичайната реч използването на думата „факт“ може да се свърже със следното:

  • Честно и обективно наблюдение, потвърдено от широко уважавани наблюдатели
 – не са рядкост грешки при тълкуването на значението на наблюдаваното
 – често се използват властови механизми, за да се наложи политическо коректно тълкуване на дадено наблюдение
  • Повтарящо се нееднократно събитие
 – Еднократно наблюдение на даден феномен не го прави непременно факт. Съгласно общоприети държавни норми, обикновено се изисква повторно наблюдение.
  • Нещо, за което се смята, че е действително, за разлика от измисленото
  • Нещо конкретно, използвано като база за по-нататъшна интерпретация
  • Информация за конкретен предмет

Източници

редактиране