Операция Пустинна лисица
| Операция „Пустинна лисица“ | |||
 Ракетата „Томахоук“, изстреляна по време на операцията през декември 1998 г. | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 16 декември – 19 декември 1998 г. | ||
| Място | Ирак | ||
| Резултат | Военен успех за коалицията | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
| Операция Пустинна лисица в Общомедия | |||
Операция „Пустинна лисица“ (на английски: Operation Desert Fox) е военновъздушна операция, проведена от ВВС и ВМС на САЩ и ВВС на Великобритания в периода 16 декември – 20 декември 1998 г., в хода на която са бомбардирани цели на територията на Ирак. Командващ операцията е генералът от морската пехота на САЩ Антъни Зини.
Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]
След края на войната в Персийския залив от 1991 г. в Ирак започва работа специална комисия на ООН (UNSCOM), инспектираща иракската програма за разработка на оръжия за масово поразяване. Под нейно наблюдение арабската държава унищожава 40 000 химически бойни глави, 700 т реагенти, предназначени за създаване на химическо оръжие, 3600 т забранени химикали и над 100 единици оборудване за производството на химическо оръжие.[1]
Причина за кризата през 1998 г. става опита на Ирак да обвърже продължаването на инспекцията със свалянето на международните санкции, въведени против него през 1991 г. Това искане е отхвърлено и на 31 октомври Ирак обявява прекратяване на сътрудничеството с комисията. Кризата продължава две седмици, след което на 14 ноември иракската страна заявява готовност да продължи работата с комисията, без предварителни условия. През тези две седмици в САЩ е подготвена военна операция, която е отменена в последния момент. Според тогавашният американски президент Бил Клинтън, той отменя операцията, когато самолетите вече са във въздуха.[2]
Комисията продължава работата си, но се сблъсква с пречки и нежелание за пълно сътрудничество от страна на Ирак. Нейният ръководител Ричард Бътлър обвинява иракската страна в отказ да разреши посещението на определени обекти и че не предоставя документи за производството на химическо оръжие. В резултат комисията е принудена да напусне Ирак на 16 декември.
Цели на операцията[редактиране | редактиране на кода]
Операция „Пустинна лисица“ като цяло преследва две основни цели:
- военна – нанасяне на максимален ущърб на обектите за разработка, производство и съхраняване на компоненти за оръжие за масово поразяване, както и на средствата за доставка на бойни отровни и биологически вещества;
- политическа – отслабване на управляващия по това време режим на Саддам Хюсеин.
Военната операция[редактиране | редактиране на кода]
Началото на въздушните удари е обявено на 16 декември, а първият удар е нанесен около 01:00 ч иракско време на 17 декември 1998 г.
Операцията е бойният дебют на стратегическите бомбардировачи B-1B, които не вземат участие във войната в залива от 1991 г., тъй като тогава са пригодени само за използване на ядрено оръжие. На 17 декември два В-1В, излетели от Оман, бомбардират казарми на Републиканската гвардия в северозападната част на Ирак. Използвани са 227-кг свободнопадащи авиобомби Mk.82, а бомбардировачите летят съвместно с флотските F/A-18, EA-6B Prowler и F-14D Super Tomcat. Изтребителите F-14 също правят своя боен дебют като ударни самолети в тази операция. Те са снабдени с прицелно-навигационния комплекс LANTIRN и използват най-вече лазерно управляеми бомби GBU-12 и GBU-24. По-голяма част от самолетите на флота, участващи в операцията, са от самолетоносача Ентърпрайз, в последния ден се включва и авиокрилото, базирано на Карл Винсън.
В операция „Пустинна лисица“ своят боен дебют прави и крилатата ракета с въздушно базиране AGM-86C Block 1 CALCAM с осколъчно-фугасна бойна глава с маса 1500 кг и далекобойност 1000 км. На втория ден такива ракети са изстреляни по цели в Ирак от бомбардировачи B-52Н. Количеството на крилатите ракети, използвани в „Пустинна лисица“, надхвърля количеството на тези, използвани във Войната в залива от 1991 г. При операцията са изстреляни 425 крилати ракети – 90 с въздушно и 335 с морско базиране, срещу 323 крилати ракети (съответно 35 и 288), използвани във войната.[3]
Британското участие се състои в 28 бойни полета, извършени с ударни самолети Tornado GR.4, въоръжени с лазерно насочвани бомби Paveway.
Операцията е прекратена щом е преценено, че предварително набелязаните цели са поразени в достатъчна степен. Официалното ѝ прекратяване е на 20 декември 1998 г.
Резултати[редактиране | редактиране на кода]
Реално атакуваните цели по време на операцията са най-разнообразни: центрове за разработка на технологии, петролни рафинерии, летища, бази на Републиканската гвардия, радарни и командни пуктове, позиции на ЗРК. Съюзниците нямат загубени самолети при бойните полети, тъй като иракската ПВО не съумява да окаже ефективна съпротива – използвана е главно зенитна артилерия от малък и среден калибър; ЗРК не успяват да извършат успешни пускове.
Според американското командване са поразени 85 % от целите, 74 % напълно успешно (43 обекта са напълно разрушени или сериозно повредени, 30 обекта имат средни повреди, 12 обекта са леко повредени).[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ What Happened to Saddam’s Weapons of Mass Destruction?
- ↑ Transcript: President Clinton explains Iraq strike
- ↑ „Пустинна лисица“. сп. Клуб Криле, 2/1999, стр. 10 – 11.
- ↑ В. Степанов. „ЛИСА В ПУСТЫНЕ“ 1998 ГОДА