Направо към съдържанието

Еберхард (Цвайбрюкен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еберхард
граф на Цвайбрюкен
Роден
Починал
Герб
Семейство
БащаВалрам II

Еберхард фон Цвайбрюкен (на немски: Eberhard von Zweibrücken; * сл. 1325, † 10 декември 1394) от династията на Валрамидите е последният граф на Графство Цвайбрюкен.

Дворец Цвайбрюкен

Той е единственият син на граф Валрам II (1298 – 1366) и съпругата му Рената Йохана графиня фон Бар-Пирефорт.[1]

Еберхард се жени за Лизе (Елизабет) фон Геролдсек, графиня на Велденц, дъщеря на граф Хайнрих II фон Велденц (* ок. 1252) и на Агнес фон Спонхайм. Тя е внучка на граф Георг I († 1347) и на Агнес фон Лайнинген.[2] Бракът е бездетен.

През 1366 г. той последва бща си като граф на финасово задълженото графство Цвайбрюкен. Постепенно той залага части от графството на курфюрст Рупрехт I фон Пфалц. През 1378 и 1388 г. той продава постепенно господството и замък Щауф на граф Хайнрих II фон Спонхайм-Боланден.[3]

През 1375 г. той освобождава манастир Розентал в Пфалц и неговите собствености от всякакви данъци.

Еберхард умира бездетен през 1394 г. и графството попада към Курпфалц. Алодите отиват към фамилията Цвайбрюкен-Бич. Последван е като граф на Цвайбрюкен от Рупрехт II фон Пфалц.

  • Theodor Julius Ney: Eberhard (Graf von Zweibrücken). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 45, Duncker & Humblot, Leipzig 1900, S. 521.
  • Martin Mattheis: Überblick über die Geschichte Ramsens von 1146 bis 1816, in: Clemens Jöckle, Dagmar Witte: 850 Jahre Ramsen: Beiträge zur Ortsgeschichte, Lingenfeld 1996, S. 21 u. 22;
  • Hans-Walter Herrmann: Die Grafschaft Zweibrücken. Geschichtliche Landeskunde des Saarlandes. Band 2, Saarbrücken 1977.