Направо към съдържанието

90377 Седна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
90377 Седна ⯲
Седна, снимана от телескопа „Хъбъл
Откриване A
Открит отМайкъл Браун, Чадуик Трухильо,
Дейвид Рабиновиц
Дата14 ноември 2003 г.
Предварително означение2003 VB12 B
КатегорияТранснептунов обект
Орбитални параметри C
Епоха 10 януари 2005 г. (юлиански ден 2453400,5)
Ексцентрицитет (e)0,849
Голяма полуос (a)75 104 117 Gm
(502,040 АЕ)
Перихелий (q)11 374 298 Gm
(76,032 АЕ)
Афелий (Q)138 833 936 Gm
(928,048 АЕ)
Орбитален период (P)4 108 714,108 дни
(11249,05 години)
Средна орбитална скорост1,04 km/s
Инклинация (i)11,932°
Дължина на възходящия възел (Ω)144,544°
Параметър на
перихелия
(ω)
311,468°
Средна аномалия (M)357,713°
Физически характеристики
Размери1180 – 1800 km
Маса1,7 – 6,1×1021 kg
Плътност2,0? g/cm³
Повърхностна гравитация0,33 – 0,50 m/s²
Втора космическа скорост0,62 – 0,95 km/s
Период на въртене0,42 дни (10 часа) 1
Спектрален клас?
Абсолютна величина1,6
Албедо>0,2?
Средна повърхностна температура~12 K
90377 Седна в Общомедия

90377 Седна (символ: ⯲)[1] е планета джудже и транснептунов обект, открит от Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт, Чадуик Трухильо от обсерваторията Джемини и Дейвид Рабиновиц от Йейлския университет на 14 ноември 2003 г. Седна е най-далечният наблюдаван обект от Слънчевата система. За размерите ѝ се счита, че са около 2/3 от тези на Плутон.

Седна е открита по време на наблюдения от телескопа Самуел Осчин в обсерваторията Паломар. Впоследствие обектът е наблюдаван от телескопи в Испания, САЩ и Хавайските острови. Космическият телескоп Спицър не успява да регистрира обекта, въпреки че е насочен право към него и вследствие на това горната граница на предполагаемия диаметър на Седна е фиксирана на 3/4 от този на Плутон.

Обектът носи името на богинята Седна от ескимоската митология, за която се е вярвало, че живее в дълбините на Северния ледовит океан. Преди да бъде наименуван официално, за обекта се използва означението 2003 VB12. От 28 септември 2004 Международният астрономически съюз официално приема името „Седна“.

Физически харатеристики

[редактиране | редактиране на кода]
Снимка на Седна, положението ѝ е означено с кръг

Седна има силно ексцентрична орбита, с афелий от 942 АЕ. Когато е в него, Седна е повече от 1000 пъти по-отдалечена от Слънцето в сравнение със Земята и получава по-малко от една милионна част от слънчевата енергия, достигаща горните слоеве на земната атмосфера. Обектът е открит на разстояние 90 АЕ от Слънцето, приближавайки своя перихелий от 76 АЕ, благодарение на което е бил и открит. Седна е обектът в Слънчевата система, наблюдаван от най-голямо разстояние.

На Седна са необходими 11 487 години, за да извърши една пълна орбита около Слънцето. Обектът ще достигне перихелий през 2075 – 2076 г. За диаметъра му се счита, че е между 1180 и 1800 km, а поради голямата му отдалеченост от Слънцето, за температурата на повърхността му се счита, че никога не е по-висока от 33 K.

Наблюдения, направени в Чили, показват, че Седна е един от най-„червените“ обекти в Слънчевата система, почти толкова колкото Марс. За разлика от Плутон и Харон обаче, на повърхността на Седна има много малко метанов и воден лед. Според Чадуик Трухильо червеникавият цвят се дължи на „въглеводородна мътилка“, подобна на тази на 5145 Фолус.

Изследване на Хал Левинсън и Алесандро Морбидели от обсерваторията Код Азур показва, че най-вероятно ексцентричната орбита на Седна е причинена от гравитационното въздействие на близко преминаваща край Слънцето звезда през първите 100 милиона години от съществуването на Слънчевата система, вероятно формирала се в същата част от мъглявината, в която се е формирало и Слънцето. Според друга хипотеза Седна се е формирала около кафяво джудже и е била прихваната от слънчевата гравитация.

Според откривателите на обекта, Седна е първият наблюдаван обект от облака на Оорт. Поради необичайната за обектите от облака близост до Слънцето в афелий обаче и поради близката си инклинация с тази на обектите от пояса на Кайпер, Седна се счита за принадлежащ към вътрешния облак на Оорт, който се простира между пояса на Кайпер и сферичния основен облак. Според някои други учени обаче, поясът на Кайпер би следвало да се разшири, за да обхване обекти с подобни орбити.

След откриването на Седна, в пресата се появяват изявления за „десетата планета“ в Слънчевата система, поради факта, че първоначално огласеният диаметър на обекта е сравним с този на Плутон. Впоследствие обаче той е ревизиран надолу, а откриването на още подобни обекти в пояса на Кайпер довежда научните среди до необходимостта от нова дефиниция за тях. Така след 2006 г. Седна е причислена към групата на планетите джуджета.

  1. U+2BF2 ⯲. David Faulks (2016) 'Eris and Sedna Symbols,' L2/16-173R, Unicode Technical Committee Document Register.