Направо към съдържанието

Ото Финш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ото Финш
Edmund Fanning
германски пътешественик изследовател
Роден
Вармбрун, Силезия (днес Йеленя Гура, Полша)
Починал
31 януари 1917 г. (77 г.)

Националност Германия
Научна дейност
ОбластЕтнология, орнитология
Ото Финш в Общомедия

Ото Финш (на немски: Otto Finsch) е германски етнолог, орнитолог и пътешественик, изследовател на Нова Гвинея.

Младежки години (1839 – 1872)

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 август 1839 година в град Вармбрун, Кралство Прусия (днес Йеленя Гура, Полша), в семейство на стъклар и художник. По настояване на баща си, още не завършил училище, на 19-годишна възраст става търговец. По време на търговските си пътувания се запалва по орнитологията и това му влечение го довежда в България и Унгария, където изучава птичия свят. През 1861 година получава място като асистент в Нидерландския кралски музей по естествознание в Лейден.

С посредничеството на бременския лекар и орнитолог Хартман през 1864 годиан Финш пристига в Бремен и става уредник на естествено-научната и етноложка колекция на Бременския музей. От 1866 до 1878 година изпълнява длъжността директор на новия музей по етнография в Бремен.

Експедиционна и колониална дейност (1872 – 1887)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1872 година извършва пътешествие по Северна Америка, а през 1873 година – по Лапландия.

През 1876 година по поръчение на Бременското географско дружество изследва зоологията на Западен Сибир, Туркестан и Северозападен Китай, като събира богат фаунистичен материал главно от басейна на река Об. По време на цялото си пребиваване в Бремен (1864 – 1898) е и частен учител.

През 1879 – 1882 година извършва околосветско плаване, по време на което изследва животинския свят на Хавайските о-ви, Микронезия и североизточната част на Нова Гвинея.

След завръщането си от околосветското си пътешествие Финш разработва план за нахлуването на Германия в североизточните части на Нова Гвинея и на островите край нейните брегове. През 1884 година в Германия е създаден „Консорциум за подготовка и основаване на компания за Южните морета“ – организация, която е длъжна да подготви завоюването на Нова Гвинея, като сферата ѝ на действие е набелязана от Финш.

През юни 1884 година Финш напуска Берлин и се отправя за Австралия. От Сидни, на кораба „Самоа“, се отправя към островите от архипелага Бисмарк и посещава търговската база, основана през 1881 година от агентът на хамбургска фирма Годфроа Теодор Клайншмид на остров Миоко. На 11 септември 1884 година корабът „Самоа“ акостира в залива Астролабия недалеч от селището Бунгу. Оттам той се отправя на изток покрай Брега Маклай, който кръщава Земя на кайзер Вилхелм, а многочислените заливчета и острови (много от тях са картирани и наименувани от френски, английски и руски мореплаватели) назовава в чест на родствениците на канцлера Бисмарк и знатните особи от династията Хоенцолерн. Планините, назовани от Миклухо-Маклай Гунтова-Мана, той преименува в Ханеман, а исполинската планинска верига, простираща се далеч във вътрешността на острова – планина Бисмарк. Открива устията на реките Сепик (1300 км, втора по големина на острова) и Раму, като кръщава Сепик Императрица Августа. През юни Финш завършва изследването на североизточния бряг на гигантския остров, а през 1885 – 1887 година изследва и картира архипелага Бисмарк.

Той донася в Европа ценни зооложки и етнографски колекции, а осемгодишното му пребиваване в Нова Гвинея спомага изключително много за утвърждаването на немското колониално господство на острова. През 1885 година е основана „Немската новогвинейска компания“, която веднага пристъпва към „усвояване“ на Земята на кайзер Вилхелм.

Последни години (1887 – 1917)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1898 година Финш напуска Бремен и отива в холандския град Лейден, където става директор на тамошния музей. През 1904 година отново се връща в Германия и става ръководител на етнографския отдел на градския музей на Брауншвайг. По време на Първата световна война временно изпълнява длъжността директор на музея. През 1910 година му е присъдена професорска титла.

Умира на 31 януари 1917 година в Брауншвайг на 77-годишна възраст.

Неговото име носят:

Освен географски обекти, на негово име са кръстени няколко вида папагали Aratinga finschi, Amazona finschi, Micropsitta finschii и вид новозеландска гривеста патка Chenonetta finschi.

  • „Catalog der Ausstellung ethnographisher und naturwissenschaftlicher Sammlungen“ (Bremen: Diercksen und Wichlein, 1877);
  • „Anthropologische Ergebnisse einer Reise in der Sudsee und dem Malayischen Archipel in den Jahren, 1879 – 1882“ (Berlin: A. Asher & Co., 1884);
  • „Masks of Faces of Races of Men from the South Sea Islands and the Malay Archipelago, taken from Living Originals in the Years 1879 – 82“ (Rochester, NY: Ward's Natural Sciences Establishment, 1888);
  • „Ethnologische Erfahrungen und Belegstucke aus der beschreibender Katalog einer Sammlung in K.K. Naturahistorischen Hofmuseum in Wien“ (Wien: A. Holder, 1893);
  • Die Papageien, 1867 – 68. monographisch bearbeitet von Otto Finsch Leiden:Brill.
  • Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966, стр. 287 – 288.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Финш, Отто“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​