Направо към съдържанието

Долна Бошава

Долна Бошава
Долна Бошава
— село —
41.2906° с. ш. 22.1217° и. д.
Долна Бошава
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаКавадарци
Географска областБошава
Надм. височина595 m
Население25 души (2002)
Пощенски код1437
МПС кодVE
Долна Бошава в Общомедия

Долна Бошава (на македонска литературна норма: Долна Бошава) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.

Горна и Долна Бошава са планински селца разположени непосредствено едно до друго, от тип махали, характерно за планинските региони. Близостта им е причината често в миналото двете да са представяни като едно цяло. Разположени са в средната част на долината на река Бошава, около която се формира географската област Бошава. Под селото е Бошавският манастир „Свети Архангел Михаил“.

В XIX век Горна и Долна Бошава са село в Рожденска нахия в Тиквешка каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииРошава като българско село.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бошево Горно и Бошево Долно имат 625 жители, всички българи християни.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Бошево (както са записани двете села) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

  • Миней за октомври от XVI век, прибран от Бошавския манастир от епископ Йосиф Цвийович в 20-те години на XX век, съхранявано днес в Библиотеката на Белградския университет според приписката на задната корица
  1. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.