Internet Protocol
| Петслойният модел на TCP/IP |
| 5. Приложен слой |
|
DHCP · DNS · FTP · Gopher · HTTP · IMAP4 · IRC · NNTP · XMPP · POP3 · SIP · SMTP · SNMP · SSH · Telnet · RPC · RTP · RTCP · RTSP · TLS/SSL · SDP · SOAP · BGP · GTP · STUN · NTP · RIP · ... |
| 4. Транспортен слой |
|
TCP · UDP · DCCP · SCTP · RSVP · IGMP · ICMP · ICMPv6 · OSPF · ... |
| 3. Мрежов слой |
| 2. Канален слой |
|
802.11 · Wi-Fi · WiMAX · ATM · DTM · Token Ring · Ethernet · FDDI · Frame Relay · GPRS · EVDO · HSPA · HDLC · PPP · PPTP · L2TP · ... · ISDN |
| 1. Физически слой |
|
Ethernet physical layer · Modems · PLC · SONET/SDH · G.709 · OFDM · Optical Fiber · Coaxial Cable · Twisted Pair · ... |
Internet Protocol (IP) е протокол за комуникация, който стои в основата на интернет.
Предназначението на протокола е да позволи адресация на информацията, която се изпраща по мрежата. На всеки хост в мрежата се дава уникален адрес (наречен IP адрес). ��огато се изпраща информация през мрежата, тя се разделя на малки пакети, наречени IP пакети. Към всеки пакет се прикрепя т. нар. хедър, който съдържа IP адреса на подателя и получателя и други служебни данни. С помощта на тези адреси компютрите, през които минава пакетът, решават какво да правят с него.
Протоколът не гарантира сигурното пристигане на информацията и няма корекция на грешки. IP се използва от транспортни протоколи като TCP и UDP.
История
[редактиране | редактиране на кода]Разработен от д-р Винт Сърф и д-р Робърт Кан като част от проект на Министерството на отбраната на САЩ, IP се използва за пръв път през 1969 г. в ARPANET.
Структура на IP пакет
[редактиране | редактиране на кода]Всеки IP пакет съдържа:
- номер на версия – 4 бита
- информация дали пакетът е част от по-голямо количество данни, съответно:
- DF (Don't fragment) – 1 бит
- MF (More fragments) – 1 бит
- Fragment-Offset – 1000000000000000000 bit
- TTL – Time To Live или през колко хоста може да премине даден пакет, преди да се счита за загубен (всеки хост, през който преминава пакетът намалява стойността на това поле с 1) – 8 бита
- идентификатор на ползващия транспортен протокол – 8 бита
- IP адрес на подателя
- IP адрес на получателя
IPv4
[редактиране | редактиране на кода]През 2010 г. широко се използва версия 4 на протокола, при която IP адресите са 32-битови цели числа. За удобство един такъв IP адрес се записва като 4 осембитови десетични числа, разделени с точка. Решението IP адресите да се представят с десетични числа идва от факта, че повечето хора се чувстват по-комфортно, като използват десетични числа.
Например IPv4 адресът на Wikipedia се записва така:
- 208.80.152.2
Основният недостатък на протокола е, че броят на адресите, които могат да се запишат с 32 бита е недостатъчен. За справяне с този проблем са създадени редица механизми (например NAT), но те решават проблема само частично и временно.
През последните години тази версия на протокола започва да бъде измествана от по-новата версия 6.
Специални адреси
[редактиране | редактиране на кода]Някои IP адреси имат по-специално предназначение – за осъществяване на мрежова връзка с текущия компютър или с други компютри в локалната мрежа. Специалните адреси са:
- 10.0.0.0 ~ 10.255.255.255 – Предназначени за големи локални мрежи
- 127.0.0.0 ~ 127.255.255.255 – Предназначени за свързване с текущия компютър
- 172.16.0.0 ~ 172.31.255.255 – Предназначени за средноголеми локални мрежи
- 192.168.0.0 ~ 192.168.255.255 – Предназначени за малки локални мрежи
IPv6
[редактиране | редактиране на кода]През последните години тази версия на протокола започва да влиза в масова употреба. IP адресите от IPv6 са 128-битови числа. Тези IP адреси се представят като осем 16-битови цели числа, разделени с двоеточие. Допустимо е да се пропуснат нулите в старшите битове на всяко от числата. IPv6 може да се представи и по класическия начин, познат от IPv4.
Един примерен IPv6 адрес изглежда така:
- 2001:0db8:0000:0000:0000:8a2e:0370:7334
Но може да се запише съкратено и така:
- 2001:db8::8a2e:370:7334