Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3
| Правителство на Данев | ||||
 23-то, 24-то, 25-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Фердинанд I | |||
| Председател | Стоян Данев | |||
| Народно събрание | 89 / 189
| |||
| Сформиране | 22 декември 1901 | |||
| Разпускане | 6 май 1903 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Партия(и) | ПЛП | |||
| Министри | 8 | |||
| ~ мъже | 8 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | XII ОНС | |||
| ||||
Първото, второто и третото правителство на Стоян Данев са три последователни правителства от първите години на XX век. Те са двадесет и трето, двадесет и четвърто и двадесет и пето правителство на Княжество България, назначени съответно с указ № 16 от 22 декември 1901 г.[1], указ № 9 от 4 ноември 1902 г.[2] и указ и № 4 от 18 март 1903 г.[3] на княз Фердинанд I. Тези правителства управляват страната до 6 май 1903 г., когато Данев подава оставка на целия кабинет след публичен скандал между просветния министър Александър Радев и княза.[4]:с. 258 Следва второто правителство на Рачо Петров[5].
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Политика[редактиране | редактиране на кода]
Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]
На 21 декември 1901 г. е образувано хомогенно правителство на Прогресивнолибералната партия с министър-председател Стоян Данев. Във вътрешнополитически ��лан кабинета концентрира вниманието си върху законодателната дейност на новото Народно събрание. Приети са закони „за разделяне на околиите на избирателни секции“, за именение на „Закона за селските и градските общини“, за „съдебните пристави“ и за „отмяна на покровителственото мито при внос на кожи“. Претърпява корекция и данъкът върху земята[6].
Външна политика[редактиране | редактиране на кода]
1902–1903[редактиране | редактиране на кода]
Във външнополитическата дейност на правителството се откроява амбицията му да се възстановят доверието и връзките между България и Русия. За тази цел през април 1902 г. д-р Данев посещава Петербург. Русия обещава помощ на България както за решаване на проблемите с Румъния, така и за сключване на заем с Франция. Непосредствено преди отпускането на заема Русия подкрепя претенциите на Сърбия за Скопската епархия – сърбинът Фирмилиан е назначен за скопски епископ, акт, който утвърждава претенциите на Сърбия и засилва пропагандата ѝ в Северна Македония. Направените от кабинета отстъпки по този въпрос нарушават връзките му с Екзархията и накърняват авторитета на Прогресивнолибералната партия[6].
На 31 май 1902 г. при посещението на княз Фердинанд I и на министър-председателя Данев в Русия е подписана тайна Руско-българска военна конвенция. Тя има за цел да се противодейства на конвенцията между Австро-Унгария и Румъния. В случай на война се предвижда въоръжените сили на България да бъдат под руско командване. Договорът не е насочен срещу Турция, има отбранителен характер и не засяга териториални претенции[6].
Постъпките на българската дипломация за въвеждането на реформи в Македония и Одринско остават без резултат. Русия и Австро-Унгария отново отказват да се ангажират с разрешаването на проблема. Опитите на правителството да постави под контрол дейността на Върховния македно-орински комитет (ВМОК) се провалят. През септември 1902 г. в Горноджумайско избухва въстание, ръководено от Комитета. Непосредствено след потушаването му Великите сили отново припомнят на Високата порта задълженията ѝ по Берлинския договор за провеждане на реформи в Македония и Одринско. За либерализиране на режима на Абдул Хамид II правителството на Данев залага на пълно сътрудничество с руската дипломация. На султана е връчена реформаторска програма. Поради избухването на Илинденско–Преображенското въстание обаче тя не е приложена[6].
За подготовката на въстанието получават информация както българското правителство, така и Великите сили. Руската дипломация настоява пред кабинета да участва в предотвратяването му. Българското правителство не може открито да подкрепи въстанието. Основните причини за това са недостатъчната подготовка на Княжеството за война с Турция, пацифистката позиция на Русия и надеждата за провеждане на реформи по мирен път в Македония и Одринско с помощта на Великите сили. В началото на 1903 г. кабинетът взема решение за разпускането на ВМК[6].
1903 г. разпускане на правителството[редактиране | редактиране на кода]
Неактивната позиция на правителството по националния въпрос и вътрешните противоречия в Прогресивнолибералната партия довеждат до падането на правителството в началото на май 1903 г. Княз Фердинанд I предизвиква оставката на кабинета с грубото си поведение към простветния министър Александър Радев.[7][6] Радев и князът имат дълъг спор за правата и задълженията на изпълнителната власт и двореца, като Радев е категоричен привърженик на доминацията на изпълнителната власт и винаги изразява публично възгледите си. На 2 май по време на прием в двореца князът публично пита Данев „Как смеете да водите този вагабонтин в дома ми?“. Данев веднага подава оставката на целия кабинет и оставката е приета.[4]
Съставяне[редактиране | редактиране на кода]
Кабинетът, оглавен от Стоян Данев, е образуван от дейци на Прогресивнолибералната партия.
Кабинет[редактиране | редактиране на кода]
Сформира се от следните 8 министри и един председател[6].
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| председател на Министерския съвет | Стоян Данев | Прогресивнолиберална партия | |
| вътрешни работи | Михаил Сарафов | Прогресивнолиберална партия | |
| външни работи и изповедания | Стоян Данев | Прогресивнолиберална партия | |
| финанси | Михаил Сарафов (упр.) | Прогресивнолиберална партия | |
| народно просвещение | Васил Кънчов | Прогресивнолиберална партия | |
| правосъдие | Александър Радев | Прогресивнолиберална партия | |
| обществени сгради, пътища и съобщения | Александър Людсканов (упр.) | Прогресивнолиберална партия | |
| военен | Стефан Паприков | военен | |
| търговия и земеделие | Александър Людсканов | Прогресивнолиберална партия | |
Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]
от 26 януари 1902[редактиране | редактиране на кода]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| народно просвещение | Стоян Данев (упр.) | Прогресивнолиберална партия | |
от 9 март 1902[редактиране | редактиране на кода]
от 4 ноември 1902[редактиране | редактиране на кода]
от 18 март 1903[редактиране | редактиране на кода]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| военен | Михаил Савов | военен | |
Събития[редактиране | редактиране на кода]
1901[редактиране | редактиране на кода]
- 22 декември 1901 – след оставката на министър-председателя Петко Каравелов и оттеглянето на демократите от кабинета, цанковистите започват самостоятелно управление начело със Стоян Данев.[8][9]
1902[редактиране | редактиране на кода]
- февруари 1902 – Прогресивнолибералната партия печели изборите за XII обикновено народно събрание.[9]
- 16 май 1902 – султански берат за назначаване на сърбина Фирмилиан за митрополит на Скопие.[10][11]
- 31 май 1902 – Българо-руска военна конвенция осигурява условна руска закрила срещу Румъния, но не и подкрепа срещу Османската империя.[12]
- 20 юни 1902 – Заем с Банк дьо Пари е де Пеи Ба позволява на България да покрие стари задължения към частните кредитори и по окупационния дълг към Русия и да засили армията си с военни поръчки във Франция.[12] Осигурени са и средства за доизграждането на Варненското, Бургаското и Видинското пристанище и за прокарването на жп линия между Търново и Трявна през следващите няколко години. През август в София се установява „делегат на портьорите“, който поема приходите от тютюневите монополи.[13]
- 23 септември 1902 – Въпреки противодействието на Даневото правителство, Върховният македоно-одрински комитет вдига Горноджумайското въстание. Въстанието е потушено с големи жестокости, но кара Русия и Австро-Унгария да наложат реформи на османската власт в македонските вилаети[14]
1903[редактиране | редактиране на кода]
- януари 1903 – Под руски натиск Данев разтуря ВМОК и македоно-одринските дружества.[14]
- 23 февруари 1903 – Султанът приема Виенската програма за ограничени реформи в Македония.[14]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- Тодорова, Цветана и др. История на външния държавен дълг на България 1878-1990, част 1. София, Българска народна банка, 2009. ISBN 978-954-8579-18-6. Посетен на 26 февруари 2015.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ДВ. Указ № 16 от 22 декември 1901 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 280 от 22 декември 1901 г.
- ↑ ДВ. Указ № 9 от 4 ноември 1902 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 240 от 4 ноември 1902 г.
- ↑ ДВ. Указ № 4 от 18 март 1903 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 61 от 19 март 1903 г.
- ↑ а б Палангурски, Милко. Нова история на България. Ι Княжеството (1879 - 1911). София, Сиела, 2013. ISBN 078-954-28-1370-5. с. 359.
- ↑ Стателова 1999, с. 169 – 174.
- ↑ а б в г д е ж Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 80-82, 85-86, 85-86.
- ↑ Стателова 1999, с. 170 – 173.
- ↑ Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.
- ↑ а б Стателова 1999, с. 169.
- ↑ Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 27 / 01 юни 1902 г., стр 2.
- ↑ Стателова 1999, с. 170.
- ↑ а б Стателова 1999, с. 171.
- ↑ Тодорова 2009, с. 95 – 96.
- ↑ а б в Стателова 1999, с. 172 – 173.
.svg){kind=small}