Направо към съдържанието

Малайска мечка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Helarctos malayanus)
Малайска мечка
♀ Малайска мечка
Малайска мечка
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Мечкови (Ursidae)
род:Малайски мечки (Helarctos)
вид:Малайска мечка (H. malayanus)
Научно наименование
Horsf., 1825
(Raffles, 1821)
Разпространение
Малайска мечка в Общомедия
[ редактиране ]

Малайска мечка (Helarctos malayanus) е азиатски вид принадлежащ към семейство Мечкови (Ursidae).[2]

Ареалът на слънчевата мечка е свързан със североизточна Индия на север и се простира от юг на югоизток през Бангладеш, Камбоджа, Мианмар, Лаос, Тайланд и Виетнам в континентална Азия до Бруней, Индонезия и Малайзия на юг. Тези мечки са застрашени от тежко обезлесяване и незаконен лов за храна и търговия с диви животни; те също са наранени при конфликти с хора, когато навлизат в земеделски земи, плантации и овощни градини. Смята се, че световното население е намаляло с 35% през последните три десетилетия. IUCN е посочил този вид като уязвим. Видът е открит в провинция Юннан в Китай през 1972 г.

Наричат се още слънчеви или Малайски слънчеви мечки. Това е най-малката мечка, висока близо 70 сантиметра (28 инча) на рамото и тежаща 25–65 килограма. Той е набит, с големи лапи, силно извити нокти, малки заоблени уши и къса муцуна. Козината обикновено е смолисточерна, но може да варира от сива до червена. Слънчевите мечки получават името си от характерното оранжево до кремаво петно ​​на гърдите. Неговата уникална морфология - обърнати навътре предни крака, сплескан гръден кош, мощни предни крайници с големи нокти - предполага адаптации за катерене.

Най-дървесната (живееща на дървета) от всички мечки, слънчевата мечка е отличен катерач и прави слънчеви бани или спи на дървета от 2 до 7 метра (7 до 23 фута) над земята. Активен е предимно през деня, но нощем може да е по-често срещан в райони, посещавани от хора. Малайските мечки са склонни да останат сами, но понякога се срещат по двойки (като майка и нейното малко). Те не изглежда да спят зимен сън, вероятно защото хранителните ресурси са налични през цялата година в целия ареал. Тъй като са всеядни, слънчевите мечки имат широка диета, включваща мравки, пчели, бръмбари, мед, термити и растителен материал като семена и няколко вида плодове; гръбначни като птици и елени също се ядат понякога. Размножават се през цялата година; индивидите стават полово зрели на две до четири години. Котилата се състоят от едно или две малки, които остават с майка си около три години.

  1. Helarctos malayanus (Raffles, 1821). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Fredriksson, G., Steinmetz, R., Wong, S. and Garshelis, D. L. (IUCN SSC Bear Specialist Group). Helarctos malayanus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.2. International Union for Conservation of Nature, 2008. (на английски)