Направо към съдържанието

Скендербег

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за националния герой на Албания. За гръцкия общественик вижте Георгиос Касториотис.

Скендербег
Skënderbeu
албански национален герой
Роден
Починал
17 януари 1468 г. (62 г.)
ПогребанЛежа, Албания

Религияхристиянство[1]
католицизъм[1]
православие
ислям
Източнокатолическа църква
Семейство
РодКастриоти
БащаГьон Кастриоти
СъпругаДоника Кастриоти[2]
ДецаГьон II Кастриоти
Подпис
Скендербег в Общомедия

Георги Кастриоти Скендербег (на албански: Gjergj Kastrioti Skënderbeu; 1405 – 17 януари 1468) (Георги Кастриката, Кастриоти) е национален герой на Албания, възпят в народни песни.

Първи военни успехи

[редактиране | редактиране на кода]

Кастриоти участва във война с османците и в много сражения показва такова мъжество, че турците му дават прозвището Скендер Арнаут, тоест „Албанеца Александър“ (по името на Александър Македонски, което на Изток винаги е било синоним на герой).

Син е на албанския владетел Гьон Кастриоти (Йован, Йоан или Иван Кастриоти), който след потушаването на антиосмански бунтове в Албания през 1433 година, е принуден да го даде заедно с двамата му братя като заложник на султан Мурад II.[3][4] Братята му загиват, а Скендербег трябва да приеме исляма под името Искандер-бей. Той се прославя, сражавайки се за турците като еничар. Под негово командване са били 5000 османски кавалеристи.

През 1438 година Скендербег е османски субашия на Круя, а според някои източници, отхвърляни от българската историография, около 1440 година дори е санджакбей на Никопол.[5] След османското поражение при Ниш, в края на 1443 година той вдига въстание и заема Круя и наследствените си земи около града,[6][7] разбива османците при Черни Дрин, а след това, като сключва съюз с Кралство Унгария, заставя Мурад II да снеме обсадата на албанския град Круя. През ноември 1443 г. е обявен за глава на княжеството Кастриоти.

Когато османците отнемат принадлежащите на неговото семейство имоти в Круя, Скендербег се отрича от исляма и вдига въстание. Сключва през 1444 г. военнополитически съюз с Венеция и със старейшините на местните общности (обединени в т.нар. „Лежка лига“), и разполагайки с неголеми кавалерийски отряди, базирани в Круя, той разгръща партизанска война в Северна Албания.

По това време Скендербег разширява владенията си чрез брачен съюз с рода Арианити и се превръща в заплаха за венецианските владения. Подтикван от венецианците, през 1448 година султан Мурад започва поход срещу него и превзема крепостта Свети град, но прекратява кампанията заради новата заплаха от Унгария и Влашко. Скендербег изглежда влиза в съюз с Янош Хуняди, но така и не му изпраща подкрепления, и той е разбит във Втората Косовска битка. През 1450 година Мурад обсажда без успех Скендербег в Круя, завземайки останалите му владения, но в края на октомври обсадата е вдигната, а малко по-късно султанът умира.[8]

Музеят с крепостта на Скендербег в Круя

С не по-малък успех Скендербег се съпротивлява срещу султан Мехмед II, и даже след превземането на Константинопол от турците през 1453 г. сключва изгоден за Албания мир. Признат е от султан Мехмед II за управител на Албания (1461).

Шлемът на Скендербег (Музей на историята на изкуството – Виена)
изображение от Палацо Скендербег в Рим, Италия

Неаполитанският крал Фердинанд му дава титлата херцог на Сан Пиетро като награда за помощта срещу херцога на Анжу. През 1463 г. с благословията на папа Пий II Скендербег скъсва мира с турците и отново им нанася няколко поражения. През следващата година папата планира да посети лично Албания и да короняса Скендербег за крал, но умира преди да осъществи намерението си.[9]

През 1465 година Мехмед се опитва да използва Скендербег като посредник за сключване на мир с Венеция, но той му отказва. Вероятно по тази причина на следващата пролет султанът потегля с голяма войска към Албания. Достигайки централната част на страната, той организира масови кланета и изселва населението от равнините, където изгражда крепостта Елбасан, след което през есента основните османски сили се оттеглят.[10]

В самия край на 1466 година Скендербег заминава за Апенинския полуостров в търсене на помощ – в Рим не получава нищо, но Фердинанд му дава пари, храни и оръжие. След завръщането си в Албания в началото на следващата година Скендербег отблъсква османските части, разположени около Круя и обсажда Елбасан. През пролетта обаче османските войски навлизат в Албания и установяват контрол над почти цялата страна, с изключение на няколко крепости – към края на годината само градовете Шкодра, Дрищ, Лежа, Круя и Драч остават под венециански контрол. Самият Скендербег изоставя Круя и се оттегля в пристанището Лежа, където умира от малария на 17 януари 1468 година.[11] Погребан е в църквата Св. Никола в Лежа. След завладяването на Лежа от османците гробът му е осквернен от нашествениците, костите му са изровени и от тях турците си правят амулети.[12]

Скендербег се жени за Андроника Арианити Комнина и има син Гьон II Кастриоти.

Потомците на Гьон II Кастриоти днес живеят в Италия.[13]

Цитирани източници
  • Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0.
  • Мете, Серж. История на албанците. София, Издателство „Рива“, 2007. ISBN 978-954-320-132-7.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Скандербег“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​