Направо към съдържанието

Гаулайтер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Отличителните знаци за гаулайтер и райхслайтер, преди и след 1939 г.
Йоахим Албрехт Егелинг е нацисткият гаулайтер на Саксония и Саксония-Анхалт.

Гаулайтер (на немски: Gauleiter) е партийният водач на регионален клон на Нацистката партия[1] или глава на Гау или Райхсгау. Това е вторият най-висок паравоенен чин в Нацистката партия, подчинен единствено на райхслайтера и на фюрера. През Втората световна война, рангът гаулайтер се е давал единствено пряко от Адолф Хитлер.

Създаване и ранно използване

[редактиране | редактиране на кода]

Първото използване на термина гаулайтер от Нацистката партия е от 1925 г., след като Адолф Хитлер възобновява партията след проваления Бирен пуч. Името произлиза от немската дума Gau и Leiter („водач“). Думата Gau (Гау) е стар термин за регион от германския Райх. Франкската империя и Свещената римска империя имат подразделения гау. Тя все още се използва в някои региони на Белгия и Швейцария, както и в съвременните германски провинции Рейнланд-Пфалц, Бавария и Баден-Вюртемберг.

В по-ранните дни, гаулайтер са главите на изборните райони по времето, когато нацистите се опитват да пол��чат политическо представяне във Ваймарската република. През 1928 г. са въведени служители от средно ниво, наречени крайслайтер, които да служат като посредници между гаулайтерите и политическите лидери. През 1930 г., докато нацистите опитват да се организират на национално ниво, гаулайтерите са подчинени на нови служители, наречени ландесинспектор, отговорни за всички нацистки гау в дадена провинция. По това време е създадена стандартна политическа униформа за гаулайтерите.

През 1933 г., когато Нацистката партия идва на власт, гаулайтер става вторият най-висш паравоенен чин, след райхслайтер. Гаулайтерите стават глави на Гаулайтунг – системата от нацистки политически региони, отразяващи точно немските провинции.

На теория, гаулайтерите функционират като представители на Нацистката партия, които да координират местните събития на партията и да съветват местното правителство. На практика, всеки гаулайтер има неоспорвана власт в неговата зона на отговорност. Законната управа съществува само де юре, но не и де факто. Партийният контрол над цивилната администрация се институциализира, като в много случаи гаулайтерът държи и върховен цивилен административен пост в района си (Райхсщатхалтер в основна Германия или Оберпрезидент в Прусия).

Във всеки Гау има брой Крайсе (окръзи), следвани от Орт (общини). Съществуват и две допълнителни местни подразделения – Блок и Целе, описващи партийни клетки и местни квартали. По това време всички политически лидери носят официални униформи, обозначаващи партийното ниво, на което служи.

  • Michael D. Miller & Andreas Schulz: Gauleiter: The Regional Leaders of the Nazi Party and Their Deputies, 1925 – 1945, Volume I (Herbert Albrecht – H. Wilhelm Hüttmann). R. James Bender Publishing, 2012, ISBN 1-932970-21-5.
  • Michael D. Miller & Andreas Schulz: Gauleiter: The Regional Leaders of the Nazi Party and Their Deputies, 1925 – 1945, Volume II (Georg Joel – Dr. Bernhard Rust). R. James Bender Publishing, 2017, ISBN 1-932970-32-0.