Направо към съдържанието

Георг Хайм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георг Хайм
Georg Heym
германски поет и писател
Роден
Хиршберг, Провинция Силезия, Кралство Прусия
Починал
16 януари 1912 г. (24 г.)
ПогребанБерлин, Федерална република Германия

Националност Германия
Учил въвВюрцбургски университет
Хумболтов университет на Берлин
Йенски университет
Работилпоет, писател
Литература
Периодот 1898 г.
Жанровепоезия, разказ, драма
Течениеекспресионизъм
Известни творби„Вечният ден“
ПовлиянФридрих Ницше, Фридрих Хьолдерлин, Хайнрих фон Клайст, Дмитрий Мережковски
ПовлиялГотфрид Бен, Йоханес Р. Бехер, Бертолт Брехт, Щефан Хермлин, Ханс Магнус Енценсбергер
Семейство
БащаХерман Хайм
МайкаДжени Хайм

Подпис
Уебсайт
Георг Хайм в Общомедия

Георг Хайм (на немски: Georg Heym) е германски поет, драматург и белетрист, роден в Хиршберг, Силезия в семейството на юрист, страдащ от чести пристъпи на меланхолия.

По настояване на религиозния си баща Хайм следва право във Вюрцбург, Берлин и Йена и започва работа като стажант в съда. В Берлин се сближава с експресионистичния „Нов клуб“ и започва да изучава синология в семинар по ориенталистика. Тогава създава емблематичните си стихотворения „Богът на града“ (1910) и „Войната“ (1911) и публикува единствената си издадена приживе стихосбирка „Вечният ден“ [1] (1911). При пързаляне върху леда на река Хафел при Шваненвердер прави опит да спаси свой потънал приятел-поет и сам се удавя. Посмъртно излизат стихосбирките на Георг Хайм „Umbra Vitae“ [Сянката на живота] (1912) и „Маратон“ (1914).

Георг Хайм, наред с Ернст Щадлер и Георг Тракл, е сред най-ярките поети на ранния експресионизъм. Неговата изградена с богата метафорика поезия е школувана от образците на Хьолдерлин, Вийон, Бодлер, Рембо, Верлен и Верхарен. Георг Хайм е изпълнен с отвращение от неоромантическия култ към красотата, псевдогероизма и шовинизма, характерни за Вилхелминската епоха. Стиховете му, обладани от униние и предчувствия за смъртта, възпяват „демона“ на големия град в неговата многоликост като символ на опустошението и покрусата на модерния човек, прогонен и изоставен от природния живот. Поетът предусеща задаващата се Първа световна война, предвещаваща непреодолим хаос и всеобща гибел.

Неголямото по обем творчество на Георг Хайм оказва мощно влияние върху редица немски поети като Готфрид Бен, Йоханес Р. Бехер, Бертолт Брехт, Щефан Хермлин, Ханс Магнус Енценсбергер и др.

Душата ми

 На Голо Ганги

Душата ми е зла змия,
Тя мъртва е като дърво,
Понякога сред есента,
В безлиственото зарево,
Аз от прозореца излитам
В небето с падащи звезди
И над цветята и тревите
Под стенещия нощен вятър
Челото ми сред тях блести.

1911 [2]

Поезия
  • Der ewige Tag (1911)
  • Umbra vitae (1912)
  • Marathon (postum hg. 1914)
Проза
  • Der Dieb. Ein Novellenbuch (postum hg. 1913), darin: Der fünfte Oktober, Der Irre, Die Sektion, Jonathan, Das Schiff, Ein Nachmittag, Der Dieb.
Посмъртната стихосбирка на Георг Хайм
Umbra vitae
Драма
  • Der Feldzug nach Sizilien (1907/1908; 1910)
  • Die Hochzeit des Bartolomeo Ruggieri (1908; 1910)
  • Atlanta oder Die Angst (1910/1911)
  • Arnold von Brescia (1905 – 1908; unvollendet)
  • Prinz Louis Ferdinand (1907; 1909; unvollendet)
  • Iugurtha (1908; unvollendet)
  • Antonius von Athen (1908; unvollendet)
  • Spartacus (1908; unvollendet)
  • Lucius Sergius Catilina (1908; unvollendet)
  • Der Sturm auf die Bastille (1908; unvollendet)
  • Die Revolution (1908; unvollendet)
  • Der Tod des Helden (1908/1910; unvollendet)
  • Der Wahnsinn des Herostrat (1910; unvollendet)
  • Ludwig XVI. (1910; unvollendet)
  • Grifone (1909 – 1911; unvollendet)
  • Cenci (1911; unvollendet)
Есеистика
  • Versuch einer neuen Religion (1909)

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Стихотворението „Вечерта“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Душата ми“ от Георг Хайм, в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2012-02-08 в Wayback Machine., използван с разрешение.