Готардски базисен тунел
| Готардски базисен тунел на немски: Gotthard-Basistunnel, на италиански: Galleria di base del San Gottardo, на романшки: Tunnel da basa dal Son Gottard) | |
.jpg) Подход към тунела | |
| Основни данни | |
|---|---|
| Начало | Ерстфелд, 469 m |
| Край | Бодио, 312 m |
| Технически данни | |
| Дължина | 57,09 km |
| Разр. скорост | до 250 km/h |
| Експлоатация | |
| Сайт | www.alptransit-portal.ch |
| Карта | |
 | |
| Готардски базисен тунел в Общомедия | |
Готардският базисен тунел (на немски: Gotthard-Basistunnel, на италиански: Galleria di base del San Gottardo, на романшки: Tunnel da basa dal Son Gottard) е най-дългият железопътен тунел в света. Намира се в Швейцария и е построен за 17 години.
Наименование[редактиране | редактиране на кода]
Думата „базисен“, която често се среща и в други имена на тунели, е калка от немската дума Basis, което в съответния контекст означава подножието на планината (възвишението): в немскоговорещите алпийски региони на Швейцария и Австрия терминът Basistunnel означава тунел, чиито портали са разположени в самото подножие на планината. Поради това разположение на порталите влакът навлиза в тунела директно от равнинния участък, което прави възможно драстично увеличаване на скоростта и масата на влаковете. При съществуващия стар тунел „Готард“ влакът достига до порталите на тунела през планински участъци с голяма стръмнина и изобилие от завои и серпентини.
„Готард“ в името на тунела идва от масива Сен Готард, в основата на който минава.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Тунелът е първата алпийска високоскоростна железопътна връзка между Централна Европа и Южна Европа. Дълъг е 57 km и преминава под Швейцарските Алпи. Официалното му откриване е на 1 юни 2016 г., окончателно се въвежда в търговска експлоатация през декември 2016 г.
Целта му е да промени европейските товарни превози, като премести голяма част от товарния трафик в Европа от камиони на железопътни релси. О��акванията са през него да преминават по 265 товарни влака дневно (вместо предходния максимум от 180 за тази част на Алпите). Пътническите влакове могат да се движат през него с висока скорост – до 200 – 250 km/h, което скъсява времето за пътуване от Цюрих до Милано и обратно на по-малко от 3 часа или средно 2 часа и 50 минути – до 2 часа и 40 минути минимум. През тунела може да се пътува от Ротердам в Нидерландия до Генуа в Италия и обратно.
Стойността на новия най-дълъг тунел в света е малко над 12 млрд. долара, като средствата за изграждането му са от акцизи върху горивата и ДДС, пътни такси за тежкотоварните превозни средства и държавен заем, който трябва да се изплати до десет години от въвеждането му в експлоатация. Тунелът преминава на 2,3 km под планината и през скали, където температурата достига 46 °C. За прокопаването му са преместени над 28 млн. тона скални блокове, като деветима работници загиват по време на строежа – при трудови злополуки.
Маршрутът на тунела е прав. Строителството и въвеждането в експлоатация на тунела е предизвикателство за високоскоростните железопътни мрежи на Италия и Германия, които следва да повишат капацитета на високоскоростните си железопътни маршрути и подходи, водещи към тунела. Италия се очаква да го направи до 2020 г., докато на Германия, която сериозно изостава с планирането, вероятно ще са необходими поне 20 години за свързването му с високоскоростната мрежа на страната.
Общи данни[редактиране | редактиране на кода]
- Дължина: 57,1 km (най-дългият железопътен тунел в света);
- Продължителност на пътуване в тунел: малко под 20 минути;
- 2 единични тунелни тръби, свързани помежду си с напречни връзки на всеки 325 m;
- Обща дължина на всички тунели: 152 km;
- Северен портал в Ерстфелд, южен в Бодио;
- Най-висока точка на тунела: 550 m надморска височина;
- Максимално скално покритие: 2300 m;
- Време на строителство (без проучвателните дейности): 17 години, вместо 18 по график;
- Основните тунели са пробити с тунелопробивна машина (80%) или изкопани (20%);
- Изкопи: 28,2 милиона тона земна маса;
- Стойност: 9,7 милиарда швейцарски франка (цена без ДДС от 1998 г., а като се прибави ДДС-то и оскъпяването според варирането на основния лихвен процент, общата цена е 12,2 милиарда шв. фр.);
- Обща стойност на новата железопътна тунелна връзка през Алпите, известна като Алпийски транзит: 18,2 милиарда шв. фр. (цена от 1998 г., а като се прибави ДДС-то и оскъпяването според варирането на основния лихвен процент, общата цена е приблизително 23 милиарда шв. фр.);
- Капацитет на тунела: до 260 товарни влака (вместо досегашните 180 за тази част на Алпите) и 65 пътнически влака на денонощие;
- Средна скорост: на товарните влакове е 100 km/h, а на пътническите влакове – 200 km/h;
- Максимална скорост: на товарните влакове – 160 km/h, а на пътническите влакове – 250 km/h;
- Стойност в долари: 12,5 млрд. долара (равно на годишния БВП на Никарагуа)
- Общо трудещи се по тунела: 2600 души;
- Дължина на изкопната машина: 410 m;
- Количество използван бетон: 4 млн. m³;
- Максимално количество товар: 377 хил. тона на денонощие;
- Система за защита: със сигнализация от кабината на машиниста (ETCS, ниво 2);
- Времето за пътуване от Цюрих до Лугано ще намалее с около 45 минути средно след завършване на железопътната ос през 2020 г.;
- Официално въвеждане в експлоатация: 11 декември 2016 г.;
- Изпълнител: Alptransit Gotthard Ltd., дъщерна компания на Швейцарската национална железница (SSB);
- Приходоизточници за финансиране: държавни такси върху тежкотоварните превозни средства (60% от средствата), увеличен ДДС (30% от средствата), акцизи върху горивата (10% от средствата), държавни заеми, които са със срок на изплащане 10 години от въвеждането в експлоатация на железопътната ос, т.е. най-късно до 2030 г.
Панорама[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Готардския базисен тунел
|
