Двойна брадва

Ла́брис(др. гр: λάβρυς, lábrys; анг: Labrys) е двустранна бойна или церемониална брадва, един от най-старите символи на древногръцката и догръцката минойска цивилизация, позната в Древна Гърция и като pelekys (πέλεκυς), а на римляните като bipennis. Двойната брадва се счита за царски символ в Средиземноморието. С нея се свързва етимологията на названието лабиринт в древногръцката митология – сграда с много помещения и объркан план, от която се излиза трудно – макар връзката да не е сигурна^[1].

Като символ често се свързва с божествата от женски пол.

В изкуството на древния Близък изток двойната брадва обикновено е атрибут на женски божества. Предполага се, че през Мала Азия този символ се възприема и в минойското изкуство през II хил. пр. Хр. Има различни хипотези за религиозното значение на предмета. Според някои (Мария Гимбутас), двойната брадва на Крит също е атрибут на Богинята-майка (както и в източното изкуство), а според други – тя е символ на върховното мъжко божество (мълнията на Зевс, в по-късните епохи).

В двореца на Минос в Кносос на остров Крит твърде често се среща изображението на лабрис. Именно поради това често дворецът е наричан „Дом на двойната брадва“. В пещерно светилище в критската планина Ида, която според преданията е родното място на Зевс, са намерени множество миниатюрни брадвички с две остриета, точно такива, каквито са изобразени по стените на двореца. От лабрис произлиза названието „лабиринт" (на старогръцки), тъ�� като първоначално така се наричал дворецът на цар Минос, за да се подчертае, че там твърде често се среща характерната емблема на Зевс. По-късно думата лабиринт придобива съвременното си значение, като се свързва със сложния вътрешен план на Кносоския дворец, с обърканите зали, коридори и входове, най-общо – „голяма сграда с многобройни и заплетени коридори, осемстотин стаи, тайни входове, преходи, коридори и стълби“.

Първото документирано споменаване на думата лабрис е от Плутарх в частта „Гръцки въпроси“ (Quaestiones Graecae 2.302a) на неговата „Моралия“. Там той недвусмислено посочва думата като лидийска, със значение – брадва. Лабрис е изобразяван от древногръцките вазописци предимно в сцени на жертвоприношение на животни. В известната „Персейска ваза“ от 570 – 560 г. пр.н.е. с изображение на мита за раждането на Атина от главата на Зевс, над рамото на Хефест е изобразен инструментът, помогнал му да отвори главата на Зевс – двойна брадва.

В Тракия двойната брадва е атрибут на царя-жрец, използвана като скиптър. Поради значителната си ценност тези брадви-скиптри се предават по наследство. Митичният тракийски цар Ликург винаги се представя с двойна брадва. Откритите различни видове лабриси от земите на траките имат стойност на култови предмети и паметници на тракийското изкуство. Като инсигния за владетеля, те символизират политическата и религиозна власт на царя.

Първата открита двойна брадва е от края на бронзовата епоха, открита в Пазарджишко. Смята се, че не е използвана за обредни жертвоприношения, а като владетелски скиптър, символ на соларност и хтоничност. Гравирано изображение на лабрис е открито в тракийски долмени в Странджа от IX век пр. Хр. В уникален стенопис от тракийската гробница при с. Александрово от IV век пр. Хр. също е представен лабрис. Изобразен е гол мъж, замахващ с двойна брадва в сцена „Лов на глиган“.

Лабрисът е ползван в миналото като символ на гръцкия фашизъм.

Използва се също и от италианското извънпарламентарно крайнодясно неофашистко движение Ordine Nuovo(бг.: „Нов ред“).

През 1970 лабрисът е приет като символ на много лесбийски и феминистки организации. Днес лабрисът често се използва като символ на феминизма и женската хомосексуалност.