Направо към съдържанието

Дели Юнус

Дели Юнус
Deliyunus
Турция
41.2833° с. ш. 28.5833° и. д.
Дели Юнус
Мармара
41.2833° с. ш. 28.5833° и. д.
Дели Юнус
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетИстанбул
Надм. височина74 m
Население? души (2009)

Дели Юнус или Делиюнус (на турски: Deliyunus) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Истанбул.

Селото се намира северно от Чаталджа, близо до южния бряг на езерото Деркос (Дурусу гьол).

В XIX век Дели Юнус е българско село в Османската империя.[1] Заселено е от българи дошли от Чирпан и Чирпанско, Котел, Копривщица, Софийско.[2] Според Анастас Разбойников жителите на Делиюнус са се преселили от Пловдивско по „кърджалийско време“.[3] В 1830 година то има 70 български къщи, в 1878 - 110, а в 1912 – 180.[4]

През 1908 година в селото функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Дели Юнус са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Българското население на Дели Юнус се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от бежанците (23 семейства) са настанени в село Архиянли,[7] а други в град Фере, Дедеагачка околия.[8]

Родени в Дели Юнус
  • Георги Костадинов (Константинов) (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, 2 рота на 4 битолска дружина[9]
  • Кольо Иванов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина[10]
  • Панталей Янев (1857 - 1919), български търговец и дарител[11]
  1. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.300.
  2. Райчевски, С. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV — XX век, С., Изд. „Отечество", 1994, с.121.
  3. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 85.
  4. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 345.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 239.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
  7. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 280.
  8. Милетич, Л. Разорението на тракийските българи през 1913 г. (фототипно издание), С., 2003, с.314. ISBN 954-9308-14-6
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 363.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 287.
  11. Панталей Янев // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 8 декември 2022.