Направо към съдържанието

Енио Гуарниери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Енио Гуарниери
Ennio Guarnieri
италиански кинооператор
Роден
Починал
1 юли 2019 г. (88 г.)
Ликата, Италия

Националност Италия
Режисура
Активност1961—2014
Семейство

Уебсайт

Енио Гуарниери (на италиански: Ennio Guarnieri) е италиански кинооператор. [1]

Роден в Рим, Гуарниери изоставя обучението си и работи като асистент кинематограф с Анкиз Брици от 1949 до 1956 г. [2] Дебютира като оператор през 1962 г. с Броени дни на Елио Петри. В края на 1960-те години, поради способността си да изобразява актриси, Гуарниери става доверен кинематограф за звезди като Вирна Лизи, Силва Косчина и Тина Омон, за които той широко използва мек фокус, подсветка и сценарии. Работата му в „L’assoluto naturale“ (1969) на Мауро Болонини с участието на Силва Косчина е посочена като „един от крайъгълните камъни на италианската фотография през 1960-те години“. [2] За работата си в Градината на Финци-Контини (1970) на Виторио Де Сика е номиниран за награда BAFTA за най-добро операторско майсторство.

Първото сътрудничество на Гуарниери с Франко Дзефирели е Брат Слънце, сестра Луна (1972) с който печели първата си „Сребърна лента“ за най-добра кинематография; той е награден с втора „Сребърна лента“ десет години по-късно отново с филм режисиран от Дзефирели Травиата. [3]

От 1980-те години нататък Гуарниери се фокусира върху телевизията и рекламата. [2]

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
година филм оригинално заглавие режисьор
1969 Медея Medea Пиер Паоло Пазолини
1970 Градината на Финци-Контини Il giardino dei Finzi-Contini Виторио Де Сика
1973 Хитлер: Последните десет дни Hitler: The Last Ten Days Енио Де Кончини
1976 Наследството на Ферамонти L'eredità Ferramonti Мауро Болонини
  1. www.imdb.com
  2. а б в Stefano Masi. Dizionario mondiale dei direttori della fotografia, Vol. A-K. Le Mani-Microart'S, 2009. с. 372–373.
  3. Enrico Lancia. I premi del cinema. Gremese Editore, 1998.