Направо към съдържанието

Карл Трънка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карл Трънка
Karel Adam Trnka
чешки и български строителен инженер
Студийна фтография на семейство Трънка. Мария Панова Трънка и инж. Карл Адамов Трънков (25-годишнината от сватбата им 1880 - 1905). Отзад първи инж. Карл Трънка, Адам Трънка между тях седнала д-р Ана Трънка-Огнянова. Трети ред: Владимир, Кирил, Любен, Константин.
Роден
1853 г.
Починал
1923 г. (70 г.)
Семейство
ДецаАна Трънка-Огнянова
Любен Трънка
Константин Трънка
Адам Трънка
Карл-Петър Трънка
Други родниниКарл Огнянов (внук)

Карл (Карел) Адам Трънка (на чешки: Karel Adam Trnka, на немски: Karl Adam Trnka) e чешки и български строителен инженер, родоначалник на пътното и мостовото строителство в следосвобожденска България.[1][2][3]

Роден е през 1853 г. в Пилзен, Австрийската империя,[2] в семейството на Ана Стромак и Адам Трънка – далечен потомък на Ян и Вацлав Трънка, които през XVII век за заслуги получават титлата барон фон Кровиц (фон Дорнвер). Ана и Адам Трънка имат 12 деца, от които пет стават инженери.[3] Карл Трънка завършва Политехниката в Мюнхен през 1874 г.[2] Пристига в България като доброволец, военен инженер по време на Руско-турската война (1877 – 1878).[4][3] При освобождението на град Сливен се запознава с учителката Мария Панова, която по народен обичай посреща руските войски с хляб и сол; по-късно се оженва за нея и остава в България.[3] Работи в градовете София, Сливен, Пловдив, Русе, Кюстендил, Търново.[2]

Професионална дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след края на войната е включен в екипа по трасирането и строителството на железопътната линия Русе –Гюргево (1878). През следващите години участва в проектирането и строителството на жп линиите Цариброд – София – Вакарел (1888) и Ямбол – Бургас (1888 – 1895), в трасирането на жп линията Радомир – Кюстендил (1894 – 1895) и проучването на линията Търново – Борущица. Ръководи прокарването на 23 тунела в България, минаващи под планините.[2][5][1]

Изпълнява длъжностите губернски инженер в Сливен (до 1879), инженер на Татар-Пазарджишкия департамент в Пловдив (до 1879), окръжен инженер в Русе (до 1884), главен инженер в Софийската община (до 1886). Работи и като рисувател и геометър в Софийската община, в канализационното бюро (1994). Директор е на Главното предприятие по постройките на жп линиите през периода 1905 – 1914 г. Частен предприемач.[5]

Обществена дейност и благотворителност

[редактиране | редактиране на кода]

Карл Трънка е заместник-председател на „Славянска беседа“, председател на дружество „Чех“ и на дружество „Прага“. Член е на БИАД от 1910 г.[5]

Завещава финансови средства на фонда за построяването на Чехословашкия народен дом в София и за Дома на българските инженери и архитекти.[5]

Карл и Мария Трънка имат седем деца: една дъщеря – Ана Трънка, и шест сина – Карл, Адам, Владимир, Константин, Любен и Кирил. От тях трима стават инженери: Карл, Любен и Кирил, Владимир е химик, Адам – военен, а Константин – юрист.[3]

Карл Трънка почива през 1923 г. в София.[2]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Карл Трънка
(1853 – 1923)
 
Мария Панова
(1858 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Адам Трънка
(1878 – 1946)
 
Иван Огнянов
(1878 – 1929)
 
Ана Трънка-Огнянова
(1881 – 1921)
 
Карл-Петър Трънка
(1882 – 1954)
 
Любен Трънка
(1898 – 1964)
 
Константин Трънка
(1895 – 1963)
 
Мария Лещова
(1895 – 1956)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангелина Василева
(1917 – 2005)
 
Карл Огнянов
(1916 – 1987)
 
 
 
 
 
 
 
Карл Трънка
(1934 – 2006)
 
 
  1. а б Върбанова, Валентина. Чешки приноси в културно-историческото наследство на България 1878 – 1940. София, Парадигма, 2018. ISBN 978-954-326-337-0. с. 59.
  2. а б в г д е Върбанова, Валентина. Чешки приноси в културно-историческото наследство на България 1878 – 1940. София, Парадигма, 2018. ISBN 978-954-326-337-0. с. 142.
  3. а б в г д Огнянова, Ангелина Гр. Дневник за Карли. Памет за проф. д-р Карл Огнянов. София, Зодиак-ВН, 1992. с. 18.
  4. Върбанова, Валентина. Чешки приноси в културно-историческото наследство на България 1878 – 1940. София, Парадигма, 2018. ISBN 978-954-326-337-0. с. 58.
  5. а б в г Върбанова, Валентина. Чешки приноси в културно-историческото наследство на България 1878 – 1940. София, Парадигма, 2018. ISBN 978-954-326-337-0. с. 143.