Направо към съдържанието

Меретсегер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Меретсегер
тиванска кобра-богиня
Меретсегер в Общомедия

Меретсегер (или Мертсегер) е тиванска кобра-богиня в древноегипетската религия[1], която отговаря за охраняването и опазването на необятния Тивански некрополис на западните брегове на река Нил, пред град Тива, и най-вече силно охранявата Долина на царете[2][3]. Култът към нея е типичен за Новото царство (1550 – 1070 пр.н.е.).

Роля и характеристики

[редактиране | редактиране на кода]
Меретсегер с йероглифи
mr
r
O34
W11
r
B1I12
{{{trans}}}

Името Меретсегер означава „тази, която обича тишината“ във връзка с тишината на пустинното гробище, което охранява или, според друга интерпретация, „любима на онзи, който прави тишина (Озирис)“.

Меретсегер е покровителка на занаятчиите и работниците от Дейр ел-Медина, които построяват и украсяват великите кралски и благородни гробници.[4] Оскверняването на богати царски погребения е факт още през Старото царство (27 – 22 век пр.н.е.), понякога и от самите работници: генезисът на Меретсегер е спонтанната нужда да се идентифицира богиня пазителка на гробниците, както опасна, така и милостива.[5] Нейният култ, също присъстващ в Есна (близо до Луксор), достига своя връх през 18-а династия. Съпругата на фараона от Средното царство Сенусрет III (около 1878 – 1839 г. пр.н.е.) се е наричала Меретсегер; тя е първата, която носи титлата Велика царска съпруга (която се превръща в стандартна титла за главните съпруги на фараоните) и първата, чието име е написано в картуш.

Богинята Меретсегер е била почитана от гилдията на работниците, която много се е страхувала от гнева ѝ. Като местно божество, на нея са посветени само малки скални храмове (като този, разположен на пътеката, водеща към Долината на цариците) и някои стели с молитви и трогателни молби за прошка, както и различни капелети точно в подножието на хълма, посветени на нея.

  1. Pinch 2004, p. 164.
  2. Hart 1986, pp. 119 – 120.
  3. Wilkinson 2003, p. 224.
  4. The British Museum Book of Ancient Egypt (2007), London: The British Museum Press. ISBN 978-0-7141-1975-5. p. 104.
  5. Hart 1986, p. 119.