Направо към съдържанието

Неделчо Неделчев (растениевъд)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Неделчо Неделчев.

Неделчо Неделчев
български растениевъд
Роден
Починал
10 юни 1969 г. (78 г.)

Националностбългарин
Учил вУниверситет на Монпелие
Научна дейност
Областлозарство, винарство
Работил вСофийски университет
Българска академия на науките
Академия на селскостопанските науки
Пловдивски университет
Титлачлен-кореспондент на БАН
академик на Академията на селскостопанските науки
ПовлиялV НС   

Неделчо Неделчев Радев е български растениевъд и университетски преподавател, член-кореспондент на Българска академия на науките и академик на Академията на селскостопанските науки.[1]

Роден е на 18 октомври 1890 г. в Сливен. Поради масовото загиване на лозите в България, причинени от филоксерата е изпратен да следва с държавна стипендия агрономство в Монпелие, Франция, където завършва през 1912 г. През 1925 г. специализира в Монпелие, в 1933 г. в Нарбон, а през 1940 г. в Клостернойбург. През 1922 г. е избран за доцент, а от 1928 г. е професор. От 1931 до 1964 г. завежда катедрата по лозарство и винарство в Агрономическия факултет на Софийския университет. През 1936 – 1937 и 1944 – 1945 г. е декан на факултета, а от 1960 до 1962 г. е декан на Висшия селскостопански институт в София. В 1945 – 1946 г. е избран за пръв декан на Агрономо-лесовъдния факултет на Пловдивския университет. От 1961 г. е член-кореспондент на Българска академия на науките. От 1961 до 1969 г. заема длъжността секретар на Отделението по лозарство и зеленчукопроизводство при академията на селскостопанските науки. Директор е на Института по винарство в София.[1]

От 1937 до 1947 г. е председател на Българския лозарски съюз. Член е на Италианската академия по лозата и виното в Сиена и на Френската земеделска академия в Париж. Подпредседател е на Международната служба за лозата и виното в Париж.[1]

Умира на 10 юни 1969 г. в София.[1]

Взема участие в изследването на сортовия състав на лозите, причините за изресяването и безсеменността при културните сортове. Създател е на три сорта лози. Участва в районирането на лозовите сортове, както и в създаването на промишлени лозови насаждения в България.[1]

По-значими негови трудове са:[1]

  • „Пълен курс по винарство“ (1926)
  • „Афузали. Монография на сорта“ (1931)
  • „Ранозреещи сортове лози“ (1952)
  • „Проучване върху високите формировки при безсеменните сортове лози“ (1968)
  1. а б в г д е Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 3054.