Направо към съдържанието

Петрила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петрила
зетски военачалник
Роден

Петрила[1] или Петрило[2] (на средногръцки: Πετρίλος) е зетски военачалник от XI век, участник в българското въстание на Георги Войтех срещу византийската власт от 1072 година.[1][2]

Източник за биографията на Петрила[3] е Продължението на хрониката на Йоан Скилица,[4] както и добавките към него на Михаил Деволски.[5]

Петрила е войвода при зетския княз Михаил Воиславлевич. В 1072 година при княз Михаил пристига българска делегация, изпратена от въстаналите българи, начело с Георги Войтех, която иска от зетския княз „да им помогне и съдейства, а също да им даде сина си да го прогласят за цар на българите“. Княз Михаил изпраща сина си Константин Бодин заедно с дружина от 300 души под командването на войводата Петрила.[1] След коронацията на Константин Бодин в Призрен за български цар, разгромяването на византийската войска на Дамян Даласин и падането на Скопие в български ръце,[6] Константин Бодин разделя войската си на две - сам потегля на север към Ниш, а Петрила изпраща на юг. Петрила достига старата българска столица Охрид и лесно го превзема, тъй като стените на града са разрушени от император Василий II, по думите на Скилица „понеже се боял да не би българските царски дворци в Охрид да послужат като голям център за въстание“. Петрила е приет тържествено от охридчани, които признават Константин Бодин за цар. След това Петрила овладява крепостта Девол, където също не среща съпротива, и потегля бързо към Костур. В Костур са събрани местните войводи, лоялни на Империята - охридският стратег Мариан и деволският патриций антипат Теогност Вурдз,[7] заедно с костурския управител и много други бягащи от въстаналите българи. След пристигането на Петрила пред града, ромеите правят ненадеен излаз и разгромяват българската войска, като много българи са убити, а вторият командващ след Петрила е пленен и в окови изпратен на император Михаил VII Дука. Петрила успява са се спаси с бягство и през планините да се върне в Зета при княз Михаил.[3]

Според Васил Златарски „това поражение и разнебитване на южната войска било съдбоносно за цялото въстание“.[3]

  1. а б в Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187). Придворна печатница, 1934. с. 141.
  2. а б Fine, John V. A. The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century. University of Michigan Press, 1991. ISBN 0-472-08149-7. с. 214.
  3. а б в Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187). Придворна печатница, 1934. с. 144.
  4. Bekker, Immanuel, ed. Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae. Georgius Cedrenus, Ioannis Scyltzae Ope., Tomus 2. Bonnae, 1839. с. 716 - 717.
  5. Prokić,, Božidar. Die Zusätze in der Handschrift des Johannes Skylitzes: codex Vindobonensis hist. graec. LXXIV : ein Beitrag zur Geschichte des sogenannten Westbulgarischen Reiches. H. Kutzner, 1906. S. 37, № 69. (на немски)
  6. Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187). Придворна печатница, 1934. с. 142 - 143.
  7. Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187). Придворна печатница, 1934. с. 143.