Направо към съдържанието

Разновидности на арабския език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Различните арабски диалекти в Арабския свят.

Съществуват много разновидности на арабския език (диалекти или други) в рамките на пет регионални форми. Самият арабски език, който принадлежи към семитската група, се заражда на Арабския полуостров. Най-големите разделения настъпват между разговорните езици в различните региони. Например някои разновидности на арабския в Северна Африка ще бъдат неразбираеми за говорещите езика в Левант или Персийския залив. Освен тези, има и други разновидности на езика в държавите, а дори и в градовете и селата.

Друга съществена разлика има между значително разминаващите се разговорни разновидности, използвани в почти всички видове ежедневни ситуации, и официалния език, използван предимно в писмената или подготвената реч. Преобладаващата регионална разновидност се учи като майчин език, а официалният се учи впоследствие в училище. Самият официален език също варира между модерната си итерация (често наричана Стандартен арабски) и Класическия арабски, който служи като нейна основа.

Съществуват допълнителни различия в речта в градовете и селата, религиозните и етнически групи и социалните класи. Често говорещите арабски могат да се приспособят към много начини на говор, според контекста и намеренията си, например да говорят с хора от различни региони, за да демонстрират нивото си на образованост.

Регионални разновидности

[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите разновидности в арабския са тези между регионалните езикови групи:

Бахрейнски арабски
Барикски арабски
Заливски арабски
Наджидски арабски
Омански арабски
Хиджашки арабски
Хадрамски арабски
Саудитски арабски
Шихиски арабски
Дофарийски арабски
Йеменски арабски
Тихамийски арабски
Марокански арабски
Тунизийски арабски
Алжирски арабски
Либийски арабски
Хасания
Сахарски арабски
Судански арабски
Чадски арабски
Левантийски арабски
Сирийски арабски
Северносирийски арабски
Кипърски арабски
Ливански арабски
Йордански арабски
Палестински арабски
Източноегипетски
Египетски арабски
Саидски арабски
Иракски арабски
Северномесопотамски арабски
включва разновидности на диалекта из Пиренейски полуостров

Тези големи регионални групи не съответстват на границите на съвременните държави. В западните части на Арабския свят разновидностите се наричат الدارجة ал-дарижа, а в източните — العامية ал-'амия. Някои от тези разновидности са взаимно неразбираеми от другите, поради големите разстояния и създадените различия във фонологията. Разновидностите на запад от Египет са особено различни и египтяните твърдят, че имат трудности в разбирането на северноафриканските араби, които от своя страна разбират другите говорещи само благодарение на широката популярност на египетския арабски и, в по-малка степен, на ливанската медия. Фактор за диференциацията на разновидностите е влиянието на други езици, говорени по-рано в дадените региони, например коптски в Египет, берберски в Северна Африка и арамейски в Левант.
Съвременните езици осигурили значителен брой нови думи и до голяма степен са повлияли на произношението и словореда. Примери за това са турският и английският в Египет, френският в Северна Африка и Сирия и английският и иврит в Израел. Въпреки това, много по-съществен фактор за всичките пет диалектни групи е, подобно латинския в романските езици, задържането (или промяната в значението) в класическата форма на Фуша, използван в Корана.

Примери за големи регионални разновидности

[редактиране | редактиране на кода]

Следващият пример ще илюстрира приликите и разликите между книжовния, стандартен език и някои големи градски диалекти:

Разновидност Много обичам да чета. Когато отидох до библиотеката, намерих само тази стара книга. Исках да прочета книга за историята на жените във Франция.
Стандартен ʾanā ʾuḥibbu l-qirāʾahta kaṯīran ʿindamā ḏahabtu ʾila l-maktabati lam ʾaǧid siwā hāḏā l-kitābi l-qadīm wa kuntu ʾurīdu an ʾaqraʾa kitāban ʿan tārīḫi l-marʾah fī-farānsā
Тунизийски ēne nħibb il-qrēya barʃa waqtelli mʃīt l il-maktba ma-lqīt kēn ha l-ktēb l-qdīm u kunt nħibb naqra ktēb ʕala tērīx l-mra fi frānsa
Марокански ana ʕziz ʕlija bzzaf nqra melli mʃit l-maktaba ma-lqit-ʃ men-ɣir had l-kteb l-qdim kent baɣi nqra ktab ʕla tarix l-ʕjalat f-fransa
Египетски ana baħebb el-ʔerāya ʔawi lamma roħt el-maktaba ma-lʔet-ʃ ella l-ketāb el-ʔadīm da w-ana kont ʕāyez aʔra ketāb ʕan tarīx es-settāt fe faransa
Ливански ktīr bħibb il-ʔirēye lamma reħit ʕal-maktebe ma lʔēt illa hal-i-ktēb li-ʔdīm wi kēn beddi ʔra ktēb ʕan tērīx l-mara b-frēnse
Иракски āni aħibb el-qrāya kulliʃ min reħit il-maktaba ma ligʲēt ħaʃa hāða l-iktāb el-ʔāskī redet aqra ktāb ʕan tarīx l-imrāyāt eb-fransa
Кувейтски ʔāna wāyed aħibb agrā lamman reħt el-maktaba ma ligēt illa hal ketāb al-qadīm kent abī agra ketāb ʕan tarīx el-ħarīm eb-fransa
Хиджашки ana aħubb al-ɡirāja kaθīr amma roħt el-maktaba ma laɡēt ɣēr hāða l-kitāb al-ɡadīm w-ana kont abɣa aɡra ktāb ʕan tarīx al-ħarīm fe faransa
Йеменски 'ʔana bajn aˈħibb el-geˈrāje ˈgawi ˈħīn ˈsert saˈlā el-ˈmaktabe ma leˈgēt-ʃ ˈðajje al-keˈtāb el-gaˈdīm kont ˈaʃti ˈʔagra keˈtāb ʕan taˈrīx al-ˈmare wastˤ faˈrānsa

Някои лингвисти твърдят, че разновидностите на арабския са достатъчно различни, за да бъдат отделни езици, както френския и италианския или немския и нидерландския. Въпреки това, както посочва Рийм Басиуни, може би разликата между „език“ и „разновидност“ са до известна степен политически, вместо лингвистични.

Официална и неофициална реч

[редактиране | редактиране на кода]

Друг начин, по който разновидностите на арабския се различават е, че някои са официални, а други – неофициални, т.е. разговорни. Има две официални разновидности или اللغة الفصحى ал-луг'а ал-фусха. Единият от тях, а именно стандартният арабски, се използва в литературата и медиите. Другият, класическия арабски, е езикът на Корана. Той се използва рядко, освен ако не се цитира Корана или по-стари текстове. Съвременният арабски е умишлено разработен през XIX в. като модернизираната версия на класическия арабски.

Хората често използват както официален, така и разговорен арабски. Например интервюиращите използват стандартен арабски, когато задават подготвени въпроси, след което преминават към разговорния вариант, за да добавят спонтанен коментар или отговор на въпрос. Днес дори и най-малко образованите граждани са изложени на стандартния вариант на езика чрез масовата медия и са затова са склонни да използват елементи от него. (Това е пример на това, което лингвистите наричат „диглосия“).

Доислямски разновидности

[редактиране | редактиране на кода]

Съвременни разновидности

[редактиране | редактиране на кода]

Северни разновидности

[редактиране | редактиране на кода]

Северните разновидности са повлияни от арамейския език

Централни разновидности

[редактиране | редактиране на кода]

Централните разновидности са повлияни от коптския език, говорен в Нубия.

Западни разновидности

[редактиране | редактиране на кода]

Западните разновидности са повлияни от берберските и романските езици.

Южни разновидности

[редактиране | редактиране на кода]

Южен арабски