Направо към съдържанието

Релеф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за географското понятие. За формата в изкуството вижте Релеф (скулптура).

Релеф и батиметрия на Земята

Релеф (на френски: relief, от латинскиrelevo – вдигам, повдигам) е географски термин, с който се означава съвкупността от всички неравности (нагъвания) по земната кора.[1] Те са разнообразни по външен вид, размери, възраст и начин на образуване. В сравнение с хоризонталните измерения на планетата (обиколка равна на 40 000 км) тези вертикални структури са много по-скромни – денивелацията между най-ниската и най-високата точка на релефа (от Марианската падина до връх Еверест) е само 20 км. Въпреки това релефът може да има голямо значение за географските процеси. Той определя климата, природата и живота на хората.

Главни форми на релефа
Главни форми на океанското дъно

Главни видове релефни форми

[редактиране | редактиране на кода]

Всяка неравност по повърхността на планетата представлява релефна форма. В зависимост от посоката на отклонение от идеалната равнина те се делят на изпъкнали (позитивни), вдлъбнати (негативни) и равнинни.

Изпъкналите форми са тези, които се извисяват. Най-важни в тази група са планините, увенчавани от върхове, изтъкани от ридове и била. Изпъкнали са също платата – със стръмни склонове и заравнена повърхност[2] и хълмовете, които се отличават с малки размери. В океаните такива са срединните океански хребети и островните дъги.

Вдлъбнатите форми включват котловините (със стръмни склонове и равно дъно, наречено поле), долините и депресиите (части от сушата под морското равнище). Някои плата също са вдлъбнати образувания. Тук влизат и различните проломни форми – каньон, пролом, ждрело, дефиле. В океаните също има котловини, както и океанските падини – най-дълбоките места на земната кора.

Равнинните форми се отличават с минимални неравности на голяма площ – низините, които са много ниски и равни, равнините, които противно на името си имат малко по-хълмист релеф и полетата в котловините. Континенталният шелф – плитките части на океаните в близост до бреговете, също е вид равнина.

По големина релефните форми са мегаструктури – тези, които се простират през цели континенти и определят облика им; мезоструктури, които обемат части от континентите, микроструктури, характерни само за даден район и наноструктури – хълмове, наносни натрупвания, пукнатини, речни легла.[3] Такива са и всички антропогенни (създадени от човека) форми.

Релефни форми според произхода

[редактиране | редактиране на кода]
Планина (Алтай)
Равнина (Небраска)

Релефът се формира под влиянието на вътрешните (ендогенни) и външните (екзогенните) земни сили. Вътрешните сили са много по-мощни и образуват формите с големи размери, височина и дълбочина – големите планински вериги, низините и равнините, океанските падини. Те се наричат морфоструктури. Най-често това се дължи на текстонските процеси (обдукция, субдукция, орогенеза, ейперогенеза), в по-малка степен на вулканите. Външните земни сили имат по-слабо въздействие, те дооформят ендогенните образувания. Според вида на външната сила се определят следните видове релеф:

Формиране на релефа на Земята

[редактиране | редактиране на кода]
Понор в Доломитовите Алпи

Земният релеф започва да се оформя още с появата на твърдата земна кора преди 4 млрд. години. Оттогава той постоянно се развива и променя. Съвременните учени са изградили хипотези за наличието на палеоконтиненти (като Родиния, Лавразия, Гондвана и Пангея) и палеоокеани (Япетус, Реикум, Тетис, Панталас). По-добре познат е периодът на последните 500 млн. години, когато на три пъти се извършват мащабни и мощни тектонски нагъвания, довели до образуването на съвременните планини. Наричат се тектонски цикли или орогени. Каледонският цикъл (490 – 390 млн. г.)[5] е създал Скандинавските и Шотландските планини, Алтай, Саяните и Апалачите, които днес са силно денудирани. Херцинският ороген (390 – 280 млн. г.) е издигнал планините в Испания, Апенините, Централният масив във Франция, Средноевропейските планини, а също Антиатлас, Памир, Тяншан. Последен и най-мощен е Алпийският ороген (80 – 40 млн. г.), през който са възникнали т. нар. младонагънати планини. Това включва двете най-дълги планински системи в света – Алпо-хималайската и Андско-кордилерската.

Екзогенните форми датират от времето на последните заледявания и след тях (тоест последните 40 – 50 хил. години).

Влияние на релефа върху географските процеси

[редактиране | редактиране на кода]

Най-голямо влияние върху климата, почвите, природата и човешката дейност оказват планините. Те могат да се окажат климатична бариера, така че от едната страна климатът да е влажен, а от другата сух. С нарастването на височината климатът става по-студен, природните зони се изменят, така че да му отговарят, живеят все по-малко хора. Повечето човешки селища възникват в равнините и низините. Планините създават пречки и пред строежа на пътища, но хората използват водите им за производство на електроенергия и напояване.

  1. Пенин, Румен. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 9789541805473. с. 276.
  2. Форми на релефа на местността, на сайта Времето, Морето и Хората
  3. Рельеф Архив на оригинала от 2021-12-29 в Wayback Machine., Большая российская энциклопедия
  4. Подобна класификация виж в Курчатов, Всеволод. Геология за всеки. София, Пенсофт, 2004. ISBN 9546420948.
  5. Caledonian orogeny, The geological society