Стефан Захариев

Стефан Захариев
	Стефан Захариев
български просветен де��ц
	Портрет от Станислав Доспевски, 1861
Роден	Стефан Секулов Захариев 1800 Татар Пазарджик, Османска империя
Починал	13 април 1871 г. (61 г.) Татар Пазарджик, Османска империя
Семейство
Деца	Христо Захариев; Мария Захариева

Стефан Секулов Захариев е изтъкнат български възрожденец, просветител, ръководител на църковно-националното движение на българите в Пазарджик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Пазарджик. Занимава се с търговия, издирва средновековни ръкописи, старинни монети и антики. Като османски финансов служител ок. 1840 г. и като наместник на пловдивския владика в родния си град през 50-те години на XIX в. Захариев често обикаля из околните села и постепенно у него се заражда идеята да състави едно описание на земите, заключени между Западните Родопи и южните склонове на Средна гора. Като постоянен член на българското църковно-училищно настоятелство в града той организира прогонването на гръцките духовници от най-голямата църква в Пазарджик – „Св. Богородица“ (1859), активно сътрудничи на редица вестници с дописки по хода на църковните борби в града си и води оживена кореспонденция с редица изтъкнати български възрожденци – Стоян Чомаков, Найден Геров, Йоаким Груев, Драган Цанков, както и със Стефан Веркович.

Синът му Христо Захариев, пише за него:

„

Домът на Стефан Захариев е бил свърталище на учените, учителите и учителките в гр. Т. Пазарджик по ония времена; оттам е давано тон по народните и черковни в града и окръга движения; оттам са се разпространявали без страх по населението народните и бунтовнически песни. Станеше ли голяма народна нужда за нещо, Стефан Захариев написваше нуждният махзар (заявление), даваше го на своя верен слуга бошнак – Селим, който в 2 – 3 нощи го повръщаше подпечатен от целия окръг. Като предаден всецяло на народните работи, той в последните години е бил много беден, но винаги високо справедлив. Когато се поиска от правителството да се изпрати от града един ученик да свърши лицея в Цариград, мнозина приятели го молеха да изпрати сина си Христа; но той, за да не даде причина да го одумват, съгражданите му, изпрати отличния тогава по прилежание ученик, общеизвестния сега Константин Величков.

“

През 1870 г. със съдействието на Христо Г. Данов във Виена е публикувано неговото най-значимо съчинение „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“. В тази книга той между другото помества и текста на т. нар. Летописен разказ за помохамеданчване на чепинските българи от поп Методий Драгинов, чиято автентичност се оспорва от редица съвременни историци. Съвременниците обаче посрещат книгата на Захариев с интерес и въз��орг. Ласкава рецензия за нея написва младият Константин Иречек, който препоръчва това произведение „на всеки, който се интересува от Илирийския полуостров“ и изразява надежда, че трудът на Захариев „ще има и други следовници сред българите“.

След смъртта му по-голямата част от неговия архив е изгубена по време на освободителната Руско-турска война (1877-1878), а част от събраните от него славянски ръкописи са отнесени от руския изследовател Полихроний Сирку (1855 – 1905) в Санкт-Петербург, където днес се съхраняват в сбирката на Ръкописния отдел при Библиотеката на Руската академия на науките. Портрет на Стефан Захариев от известния български художник Станислав Доспевски се пази в портретната сбирка на Националната художествена галерия в София.

По-значими съчинения[редактиране | редактиране на кода]

1870 – „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“ (Виена)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Jireček, K. „Стефан Захариев. Географико-историко-статистическо описание...“, Časopis Musea Kralovstvi Českeho, 1871, svazek 1, 82 – 85.
[Захариев], Х[ристо Ст.]. Животопис на Стефана Захариев, от гр. Т.-Пазарджик, Училищен преглед, V (1900), кн. 7 и 8, с. 658 – 668.

Батаклиев, И. Стефан Захариев (Живот и дейност), в: Стефан Захариев. Географико – историко – статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Фототипно издание с коментар. София, 1973, с. IX-XIX.

Тодоров, И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов, Старобългарска литература, 16 (1984)
Грозданова, Е., Велков, А. Фалшификат ли е летописният разказ на поп Методи Драгинов?, Исторически преглед, 1993, № 2, 146 – 157.

Кил, М. Разпространние на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и миграция, в: Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания. Съст. Р. Градева, С. Иванова. София, 1998.

Николов, А. Концепцията за предхристиянската писменост и литература на българите в историко-филологическите построения на Г. С. Раковски и някои негови последователи. – Palaeobulgarica, ХХXIІ (2008), № 3, 71 – 94 (Ст. Захариев като последовател на концепциите на Г. Раковски).

Бонева В. Възрожденецът Стефан Захариев. – В: Стефан Захариев. Живот, дело, род. Научна сесия, посветена на 200 г. от рождението му и 140 г. от издаването на книгата му „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“. Пазарджик, 2011, 7 – 29.
Балкански, Тодор. Стефан Захариев и Летописният разказ на поп Методи Драгинов. Последният мистификат на Българското Възраждане. Пазарджик : Беллопринт, 2012. ISBN 978-954-684-324-1

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]