Направо към съдържанието

Хелголанд (линеен кораб, 1909)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Хелголанд“
SMS Helgoland
Линейният кораб „Хелголанд“
ФлагГерманска империя Германска империя
Клас и типЛинеен кораб от типа „Хелголанд“
ПроизводителHowaldtswerke в Кил, Германска империя.
Служба
Заложен11 ноември 1908 г.
Спуснат на вода25 септември 1909 г.
Влиза в строй23 август 1911 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1921 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост22 808 t (нормална)
24 700 t (пълна)
Дължина167,2 m (максимална)
Ширина28,5 m (по КВЛ)
Газене8,2 m
Броняпояс: 80 – 300 mm;
траверси: 90 -210 mm;
палуба: 55 – 80 mm;
барбети: 60 – 300 mm;
кули ГК: 70 -300 mm;
каземати: 170 mm;
бойна рубка: 100 – 300 mm
Задвижване3 парни машини с тройно разширение;
15 парни водотръбни котли Schulz-Thornycroft;
3 гребни винта;
28 000 к.с.
Скорост20,5 възела
(38 km/h)
Далечина на
плаване
5500/1790 морски мили при 10/19 възела ход
Екипаж1113 души
Въоръжение
Артилерия6x2 305 mm;
14x1 150 mm;
каземати)
14x1 88 mm;
(в батарея и на надстройките)
2x1 60 mm SBtsKL/21 десантни оръдия
Торпедно
въоръжение
6x1 500 mm ТА
„Хелголанд“ в Общомедия

Хелголанд (на немски: SMS Helgoland[1]) е линеен кораб на Германския императорски военноморски флот. Главен кораб на едноименната серия линейни кораби, често наричани също тип Остфризланд (на немски: Ostfriesland).

Както и болшинството линкори на Флота на Откритото море по време на Първата световна война, „Хелголанд“ води ограничени бойни действия против британския Кралски флот. Кораба участва в няколко рейда в Северно море, влиза в групата за прикритие на линейните крайцери. Линкора действа в Балтийско море против руския императорски военноморски флот по време на Сраженията в Рижкия залив през август 1915 г. На 31 май – 1 юни 1916 г. „Хелголанд“ участва в Ютландското сражение. По време на боя той се намира в центъра на немската линия и не взема такова активно участие в сражението както „Кьониг“ („SMS König“) и корабите от типа „Кайзер“. След края на войната „Хелголанд“ е предаден на Великобритания, в началото на 1920-те корабът е разкомплектован за метал. Гербът на линкора „Хелголанд“ е съхранен във Военния Музей на Историята на Бундесвера в Дрезден.

Първа световна война

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Първата световна война „Хелголанд“ е включен в състава на Флота на Откритото море. На 9 август „Хелголанд“ се базира при добре защитения остров Вангерог. Минните полета и кордоните на крайцерите, торпедните катери и субмарините защитават Вилхелмсхафен. Линкорът „Хелголанд“ е подготвен за пълното му разгръщане. Четири дни по-късно, на 13 август, „Хелголанд“ се връща във Вилхелмсхафен, за да попълни своите запаси. На следващия ден, започват да пристигат военноморските резервисти, за да попълват екипажите на немските линкори.

  1. префикса „SMS“ – от нем. Seiner Majestät Schiff (Кораб на Негово Величество).
  • С. А. Балакин. ВМС Германии 1914 – 1918. Справочник по корабельному составу. Москва, 1996, 32 с.
  • Печуконис, Н. И. Дредноуты кайзера. Стальной кулак имперской политики. М., 2005. ISBN 5-902863-02-3.
  • Gray, Randal (ed). Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921. – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Helgoland (1909) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​