Виа Аурелия
Виа Аурелия (на латински: Via Aurelia) е древен римски път, построен около 241 пр.н.е.. С проекта се захваща Гай Аврелий Кота, цензор по това време.[1] Кота има опит в строенето на пътища в Древен Рим, придобит от ръководенето на строежа на военен път в Сицилия (като консул през 252 пр.н.е., по време на Първата пуническа война), свързващ градовете Агригентум (съвременен Агридженто) и Панормус (днешен Палермо).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В средата на Римската република, поредица от пътища са построени в Италия, за да обслужват нуждите на римската експанзия. Тези пътищата служат за мимолетни придвижвания на войската и по-бърза комуникация между римските колонии, разположени из цяла Италия. Оказват се също благоприятно условия за развитието на търговията между италианските градове и Рим. Виа Аурелия е построен като част от тази мащабна пътностроителна кампания, която започва през 312 пр.н.е. с построяването на пътя Виа Апия. Други пътища изградени през този период са: Виа Америна, Виа Фламиния, Виа Клодия, Виа Емилия, Виа Касия, Виа Валерия и Caecilia.[3]
Пътят
[редактиране | редактиране на кода]Виа Аурелия пресича река Тибър чрез моста Понс Емилиус и излиза от Рим от западната му страна. След като император Аврелиан построява стена около Рим (около 270-273 г.), пътят напуска града през порта Аурелия. После пътят продължава около 25 мили до Алсиум на тиренския бряг, а оттам на север по брега до Вада Волатерана, Ко̀за и Пиза (на латински: Pisae). Този маршрут е определян за оригиналната дължина на Виа Аурелия.[4] Това е изключително важен път по време на ранната и средната Република, защото свързва градовете Рим, Ко̀за и Пиза. Ко̀за е важна колония и военен пост в Етрурия, а Пиза е единственото пристанище между Генуа и Рим. Впоследствие градът е използван като важна морска база от римляните по време на войните им с лигурите, галите и картагенците.[5]
Виа Аурелия е разширена прибли��ително 200 мили от пътя Виа Емилия Скавра (Via Aemilia Scauri) през 109 пр.н.е., построен от Марк Емилий Скавър. Продължението води до Дертона (днешна Тортона), Плаценция (дн. Пиаченца), Кремона, Акуилея и Генуа, откъдето може да се пътува до южна Франция (в древноримско време Gallia Narbonensis) по Виа Постумия.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hornblower, Simon, & Antony Spawforth. The Oxford Classical Dictionary. 3rd ed. Oxford: Oxford University Press, 1996
- ↑ The Cambridge Ancient History. [New] ed. London: Cambridge University Press, 1970. Volume 7, p. 548 & 643
- ↑ The Cambridge Ancient History. [New] ed. London: Cambridge University Press, 1970. Volume 8, p. 484
- ↑ Platner, Samuel Ball. A Topographical Dictionary of Ancient Rome. London, Oxford University Press, H. Milford, 1929. p. 561
- ↑ Boatwright, Mary T., Daniel J. Gargola & Richard J.A. Talbert. A Brief History of the Romans. Oxford University Press, New York, USA, 2006. p. 48-49
- ↑ Hornblower, Simon, & Antony Spawforth. The Oxford Classical Dictionary. 3rd ed. Oxford: Oxford University Press, 1996
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Виа Аурелия
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Via Aurelia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |