Направо към съдържанието

Турилик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Турилик
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
семейство:Туриликови (Burhinidae)
род:Турилици (Burhinus)
вид:Турилик (B. oedicnemus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Турилик в Общомедия
[ редактиране ]

Туриликът[3][4] (Burhinus oedicnemus), също сивоок или жълтоок дъждосвирец,[4] е птица от семейство Туриликови (Burhinidae). Среща се и в България, където е уязвим вид, включен в Червената книга на България[4] и в Закона за биологичното разнообразие.[3]

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Дължина на тялото 41 – 43 cm. Размах на крилата 81 – 87 cm. Среща се предимно привечер, сутрин рано и нощем, рядко денем. Лети и бяга добре. Излита след леко разбягване. Има характерна външност, която го отличава от другите дъждосвирцови птици. Общата му сивокафява окраска е с тъмни продълговати резки. Очите са големи, жълти. Клюнът в основата си е жълт, на върха черен. Краката са жълти. При полет на крилете се виждат две бели ивици, а след кацане се вижда едната. Глас — продължителен и звънтящ „тур-ли, буули, були були, туру-туру лик“, който през брачния период се чува непрекъснато нощем.

Гнезди петнисто от Пиренейския полуостров и Англия на изток до Волжко-Уралското междуречие, на север до бреговете на Балтийско море, Средна Украйна. На юг до Средиземно море. Зимува на Пиренейския и Арабския полуостров, в Северна и Средна Африка.

В България гнезди по Черноморието, най-много в Добруджа, по-рядко във вътрешността на Южна България. Ежегодно в страната мътят 30-60 птици.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Храни се с едри насекоми, охлюви, червеи, гущери, дребни гризачи.

Моногамни. Двойките се оформят април – май. Снасят яйцата направо на земята или в леко утъпкана трапчинка. Мътилото е от 2-3 яйца.

  1. Burhinus oedicnemus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Турилик. Посетен на 25 март 2012
  3. а б Закон за биологичното разнообразие // lex.bg. Посетен на 2022-10-25.
  4. а б в Мичев, Таню; Петров, Цено. Турилик // Червена книга на Република България. БАН. Посетен на 2022-10-24.