Ирина Бокова
Ирина Бокова | |
български политик и дипломат | |
![]() Ирина Бокова през 2009 г. | |
Родена | |
---|---|
Учила в | Московски държавен институт по международни отношения Първа английска езикова гимназия |
Политика | |
Партия | БСП „Коалиция за България“ |
Депутат | |
VII ВНС XXXIX НС | |
Министър на външните работи на България (временно изпълняващ) | |
Правителство на Жан Виденов | |
Семейство | |
Съпруг | Любомир Коларов Калин Митрев |
Деца | дъщеря Ная и син Павел |
Подпис | ![]() |
Уебсайт | www.irinabokova.com |
Ирина Бокова в Общомедия |
Ирина Георгиева Бокова е български политик и дипломат.
Бокова е заместник-министър (1995), първи заместник-министър (1996) и и.д. министър на външните работи (1996 – 1997) в правителството на Жан Виденов, посланик във Франция и Монако, генерален директор (2009 – 2017) и постоянен представител в ЮНЕСКО.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в София, България на 12 юли 1952 г. Бокова е дъщеря на Георги Боков (секретар на ЦК на БКП) и сестра на Филип Боков[1].
Завършва Гимназията с преподаване на английски език, София (1971) и „Международни отношения“ в МГИМО, Москва през 1976 г.[2]
Професионална кариера
[редактиране | редактиране на кода]- 1977 – 1982: стажант аташе и трети секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР[2]
- 1982 – 1984: трети секретар в Постоянното представителство на България в ООН, Ню Йорк[2]
- 1984 – 1990: втори и първи секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР[2]
- 2005: извънреден и пълномощен посланик на Република България във Франция и Монако
- 2005: постоянен представител на Република България в ЮНЕСКО
- 2009: генерален директор на ЮНЕСКО, преизбрана за втори мандат през 2013 г.
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]- 1990: участва в Националната кръгла маса за преход на България към демокрация в качеството си на съучредител на Демократичния съюз на жените заедно с Нора Ананиева и Емилия Масларова[3]
- 1990 – 1991: народен представител в VII велико народно събрание. Подписва новата Конституция на Република България.
- 1995: заместник-министър на външните работи в правителството на Жан Виденов[2]
- 1995: секретар на правителствения Комитет по европейска интеграция в правителството на Жан Виденов
- 1996: кандидат за вицепрезидент в двойка с Иван Маразов, (БСП)[2]
Резултати от президентските избори в България на 27 октомври/3 ноември 1996 година
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
- 1996: първи заместник-министър на външните работи в правителството на Жан Виденов
- 1996 – 1997: и.д.министър на външните работи в правителството на Жан Виденов
- 2001 – 2005: народен представител в XXXIX народно събрание от „Коалиция за България“:
- Парламентарна група на „Коалиция за България“: член (05.07.2001 – 05.07.2001)
- Парламентарна група на „Коалиция за България“: секретар на ПГ (05.07.2001 – 18.05.2005)
- Комисия по европейска интеграция: член (20.07.2001 – 18.05.2005)
- Комисия по външна политика, отбрана и сигурност: заместник-председател (20.07.2001 – 18.05.2005)
- Делегация в Съвместния парламентарен комитет България – Европейски съюз: заместник-председател (03.08.2001 – 18.05.2005)
Генерален директор на ЮНЕСКО
[редактиране | редактиране на кода]На 22 септември 2009 г. Ирина Бокова е номинирана[4] за генерален директор на ЮНЕСКО от Изпълнителния съвет на организацията. Бокова получава 31 гласа в 58-членния Изпълнителен съвет на организацията при 5-ия, последен тур на гласуването.
Кандидатурата ѝ е утвърдена от Общото събрание на всички 193 страни-членки на ЮНЕСКО на 15 октомври 2009 г. Бокова бе утвърдена със 166 гласа „за“, 7 „против“ и 2 „въздържали се“[5]. На 23 октомври 2009 г. Ирина Бокова полага клетва като генерален директ��р на ЮНЕСКО. Бокова заема поста на 15 ноември 2009 г.
На 24 септември 2012 г. президентът Росен Плевнелиев заявява на генералния секретар на ООН, че г-жа Бокова е предложена официално за втори мандат на поста си с решение на Министерския съвет от юли 2012 г.[6]
В седмиците преди номинирането на Бокова от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за втори мандат се появяват публикации, критикуващи я за начина, по който е управлявала организацията. Поводът е одит на Сметната палата на Франция[7][8] на дейността на ЮНЕСКО. Френското издание на „Хъфингтън пост“, в-к „Монд дипломатик“ и икономическият всекидневник „Лез Еко“ коментират доклада с критичен тон. Според публикациите критиките са основно в липсата на реформи и несправяне с финансовите предизвикателства, породени от решението на САЩ да не плащат членския си внос в организацията (съставляващ 22 % от бюджета), както и със структурните и кадрови промени. От трите издания само в статията на Ан-Сесил Робер в „Монд дипломатик“[9] се дава думата и на представител на ЮНЕСКО, при това в последваща публикация[10]. Авторите в „Хъфингтън пост“, които не са журналисти, са по-едностраничви: Мартин Дюмон твърди, че Бокова се е затворила „в кула от слонова кост“[11], а Джули Вицзек критикува кадровата политика на Бокова[12]. В коментар под статията председателят на Международния институт за планиране на образованието (IIEP) към ЮНЕСКО Реймънд Уонър дава отговор на някои от твърденията [1] Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine.. Политоложката от Свободния университет в Брюксел Джулия Гриер също цитира в „Лез Еко“ одита, като твърди, че Бокова не е организирала контрол върху мерките за излизане от кризата, и посочва грешки в кадровата ѝ политика [13].
Коментарите в световните медии по повод повторното номиниране на Бокова за генерален директор дават косвен отговор на обвиненията, появили се в цитираните френски издания. Така например френското Министерство на външните работи казва „През първия си мандат Бокова водеше организацията в трудна финансова и политическа обстановка – с кураж и имайки предвид реформите, които ще трябва да бъдат реализирани през втория ѝ мандат“[14]. Агенция „Асошиейтид прес“ изтъква, че Бокова е успяла да води ЮНЕСКО през „един от най-тежките ѝ периоди, дошли в резултат от загубата на 220 млн. щатски долара“, и уточнява, че „Вашингтон е спрял плащането на членския си внос след като генералната конференция е гласувала да приеме Палестина за държава-член преди две години“. Агенцията по-специално изтъква, че „независимо от недостига на средства Бокова е успяла да балансира бюджета на ЮНЕСКО, докато е провеждала инициативи като например подпомагане на грамотността сред момичетата в Афганистан“[15].
На 4 октомври 2013 г. Изпълнителният съвет на ЮНЕСКО номинира Бокова за втори мандат начело на организацията[16].
Кандидат за генерален секретар на ООН
[редактиране | редактиране на кода]На 18 юни 2014 г. българските медии съобщават новината, че правителството издига кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН.[17]
Вестник „Капитал“ публикува статия, посветена на кандидатурата на Бокова, в която се казва [18]:
„ | Бокова убедително демонстрира дипломатически и управленчески умения в голяма международна организация – ЮНЕСКО, която оглавява вече втори мандат. Ползва се с добра репутация пред петимата постоянни членове на Съвета за сигурност. Владее перфектно английски, френски, испански и руски – четири от шестте официални езика на ООН (изискването е само за два). Има ясно виждане за мисията и дейността на организацията. В полза на Бокова играят също така географският принцип и фактът, че е жена. | “ |
На 9 януари 2015 г. премиерът Бойко Борисов обявява, че кабинетът подкрепя кандидатурата ѝ за генерален секретар[19].
На 9 февруари 2016 г. Министерството на външните работи публикува кратко съобщение, обявяващо, че кандидатурата ѝ е официално изпратена в ООН[20].
Работа след ЮНЕСКО
[редактиране | редактиране на кода]През 2018 г. стана известно, че Бокова ще преподава в корейския университет Кюнг Хи.[21]. Университетът я прави почетен доктор по изследвания на мира; също така тя става професор и почетен ректор на Humanitas College.[22][23]
През 2020 г.[24] тя е избрана за международен почетен член на Американската академия на изкуствата и науките в V клас, секция "Научно, културно и неправителствено лидерство.[25]
Награди и почетни звания
[редактиране | редактиране на кода]Награда или почетно звание | Дата | Място |
---|---|---|
Доктор хонорис кауза на Католически университет на свещеното сърце | 7 октомври 2010 | Милано, Италия |
Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет | 29 октомври 2010 | Велико Търново, България[26] |
Златен кръст на Санто Томас университет (Манила) | 25 март 2011 | Манила, Филипини |
Доктор хонорис кауза на Филипински нормален университет | 26 март 2011 | Манила, Филипини |
Орден „Стара планина“ с лента | 4 ноември 2013[27] | София, България |
Доктор хонорис кауза на УНСС | 12 януари 2015 | София, България[28][29] |
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Ирина Бокова има 2 брака. Първият брак е с Любомир Коларов, с когото имат дъщеря Ная и син Павел. Вторият брак е с Калин Митрев. Бокова запазва бащиното си фамилно име при браковете си.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина, архив на оригинала от 9 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779§ionID=5, посетен на 2 август 2015
- ↑ а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 61.
- ↑ Кръглата маса (3.01.1990 – 14.05.1990) – Пълна стенограма, архив на оригинала от 4 март 2014, https://web.archive.org/web/20140304133049/http://old.omda.bg/bulg/k_masa/2301a/1.html, посетен на 26 февруари 2014
- ↑ Министерство на външните работи. Номинирането на посланик Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО е огромно признание за България и голям успех за дипломацията ни // 23.09.2009. Посетен на 24.09.2009.
- ↑ Ирина Бокова – официално генерален директор на ЮНЕСКО // bnt.bg, 15.10.2009. Посетен на 15.10.2009. (на френски)
- ↑ Президентът официално предложи Ирина Бокова за втори мандат в ЮНЕСКО // mediapool.bg, 24.09.2012. Посетен на 24.09.2012.
- ↑ RAPPORT D’AUDIT SUR LE PROGRAMME DE PARTICIPATION DE L’UNESCO, 10 април 2013, Cour des comptes: UNESCO-2012-11
- ↑ NEW AUDITS BY THE EXTERNAL AUDITOR, 16 април 2013, на английски
- ↑ Anne-Cécile Robert. L’Unesco en danger // Monde diplomatique, 4 септември 2013. Посетен на 17 септември 2013. (на френски)
- ↑ Anne-Cécile Robert. L’Unesco en danger (suite) // Monde diplomatique, 24 септември 2013. Посетен на 7 октомври 2013. (на френски)
- ↑ Martin Dumont. L'Unesco en phase terminale? // huffingtonpost.ca, 2 август 2013. Посетен на 17 септември 2013. (на френски)
- ↑ Julie Wiczeck. Unesco: Irina Bokova doit-elle être reconduite? // 13 септември 2013. Посетен на 17 септември 2013. (на френски)
- ↑ Julia Griere. Unesco: le lourd passif d’Irina Bokova // Monde diplomatique, 27 август 2013. Посетен на 17 септември 2013. (на френски)
- ↑ KUNA. France congratulates UNESCO chief Bokova's on reelection // KUNA, 5 октомври 2013. Посетен на 7 октомври 2013. (на английски)
- ↑ AP. Bokova Set to Win New Term as UNESCO Chief on reelection // AP, 5 октомври 2013. Посетен на 7 октомври 2013. (на английски)
- ↑ UNESCO. Irina Bokova nominated by UNESCO Executive Board for the post of Director-General // 04.10.2013. Посетен на 04.10.2013. (на английски)
- ↑ Кабинетът издига кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН // 24 часа, 18.06.2014. Посетен на 23.09.2014.
- ↑ По пътя към върха на ООН // Капитал, 16.08.2014. Посетен на 23.09.2014.
- ↑ Борисов: Kабинетът подкрепя Бокова за шеф на ООН // OFFNews, 9 януари 2015. Посетен на 14 януари 2015.
- ↑ Съобщение на МВнР // МВнР, 09.02.2016. Посетен на 09.02.2016.
- ↑ Ирина Бокова ще преподава в корейски университет статия в „Дневник“
- ↑ Professor Irina Bokova Takes the Rostrum at Kyung Hee[неработеща препратка] Статия в сайта на университета (на английски език).
- ↑ Irina Bokova, former Director-General of UNESCO, Joins the Future of Kyung Hee[неработеща препратка] Статия в сайта на университета (на английски език).
- ↑ Нови членове за 2020 г. Уебсайт на Американската академия на изкуствата и науките.
- ↑ New Members Уебсайт на Американската академия на изкуствата и науките.
- ↑ За приноса ѝ към развитието и утвърждаването на Република България в световното политическо и образователно пространство и опазване на световното културно-историческо наследство. Произнася академично слово на тема „Нов хуманизъм на 21 век“. Вж. Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет на сайта на ВТУ.
- ↑ Указ № 211 Обн. ДВ. бр. 98 от 12 ноември 2013 г.
- ↑ Удостоени с почетни звания на УНСС на сайта на университета.
- ↑ „Ирина Бокова беше удостоена с почетното звание „Доктор хонорис кауза на УНСС“, сайт на УНСС, 12 януари 2015 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]В Общомедия има медийни файлове относно Ирина Бокова
- Избирането на Ирина Бокова начело на ЮНЕСКО[неработеща препратка]
|
|
- Български политици след 1989
- Министри на външните работи на България
- Кандидати за вицепрезидент на България
- Българи в ООН
- Генерални директори на ЮНЕСКО
- Посланици на България във Франция
- Постоянни делегати на България в ЮНЕСКО
- Посланици на България в Монако
- Възпитаници на Първа английска езикова гимназия
- Възпитаници на МГИМО
- Носители на орден „Стара планина“
- Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет
- Доктор хонорис кауза на УНСС
- Почетни доктори на МГИМО
- Почетни граждани на София
- Родени в София