Направо към съдържанието

Махмуд I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Махмуд I
محمود اول
османски султан
Роден
Починал
ПогребанИстанбул, Турция

Религияислям
Управление
Период20 септември 1730 – 13 декември 1754
ПредшественикАхмед III
НаследникОсман III
Семейство
РодОсманска династия
БащаМустафа II
МайкаСалиха Султан
Братя/сестриОсман III
Махмуд I в Общомедия

Махмуд I, наричан Махмуд Гърбавия (на османски турски: محمود اول; на турски: I.Mahmud) е 24-тият султан на Османската империя от 20 септември 1730 до смъртта си на 13 декември 1754 година. Той е син на султан Мустафа II и брат на Осман III. Идва на власт на 35-годишна възраст и управлява в продължение на 24 години.

Управлението на Махмуд I е последното като цяло успешно и във външно-, и във вътрешнополитически план в историята на Османската империя. Махмуд I заема престола в резултат от въстание на Патрона Халил. Това не му попречва безмилостно да екзекутира главатарите му, за да се освободи от зависимост с опити за шантаж. [1]

В управлението си Махмуд I се отличава с ум и съобразителност. Умее да изслушва жалващите се и да приема верни и разумни съвети. Не проявява жестокост и стремеж към самоволни наказания. Присъства неизменно на заседанията на Дивана. От друга страна се разправя безпощадно с всички смутители в столицата, способни да организират въстания. Султанът поема инициатива при построяването на много джамии, медресета, библиотеки, както и на всякакви културни учреждения. Махмуд I е стихоплетец, участва в конни състезания и играе много добре шах.[2]

Във военното дело успява да създаде съвременна артилерия, наречена корпус или оджак на бомбардирите (хумбараджъ) под ръководството на доброволно приелия исляма Ахмед бей (маркиз дьо Боневил).[3]

Провежда мирна външна политика. Постига забележителен успех със сключения Белградски мирен договор, по силата на който Австрия излиза от Балканите, за да се завърне на военната граница. Руската империя с последвалия Нишки договор, след загубата на 100 хил. руски войници, не получава нищо в замяна. Черно море остава османско. [4]

  1. Садулов 2002, с. 156.
  2. Садулов 2002, с. 155 – 156.
  3. Садулов 2002, с. 166.
  4. Садулов 2002, с. 159 – 159.
  • Садулов, Ахмед. История на Османската империя. Велико Търново, Фабер, 2002.