Направо към съдържанието

Рудолф фон Райнфелден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рудолф фон Райнфелден
херцог на Швабия,
немски гегенкрал
Гробната бронзова плоча на Рудолф фон Райнфелден в катедралата на Мерзебург. Тя била позлатена и украсена със скъпоценни камъни и е най-старата бронзова плоча на Средна Европа.
Гробната бронзова плоча на Рудолф фон Райнфелден в катедралата на Мерзебург. Тя била позлатена и украсена със скъпоценни камъни и е най-старата бронзова плоча на Средна Европа.

Роден
1025 г.
Починал
ПогребанМерзебург, Федерална република Германия
Управление
Период1057 – 1079 (херцог);
1077 – 1080 (гегенкрал)
Семейство
СъпругаАделхайд Савойска (1052 – 1079)
Матилда от Швабия (1059)
ДецаАделхайд фон Райнфелден
Бертхолд фон Райнфелден
Агнес фон Райнфелден
Рудолф фон Райнфелден в Общомедия

Рудолф фон Райнфелден (на немски: Rudolf von Rheinfelden, Rudolf von Schwaben; * ок. 1025; † 15 или 16 октомври 1080 при Хоенмьолсен) е херцог на Швабия от 1057 до 1079 г. и от 1077 до 1080 г. немски антикрал.

Печат на Рудолф фон Райнфелден на документ от 25 март 1079

Фамилията му принадлежи към големите бургундски родове. Син е на граф Куно фон Райнфелден († 1026). Роднина е на крал Рудолф II от Бургундия (912 – 37). Той е братовчед на херцозите на Лотарингия и роднина на Лиудолфингите. Това му дава допълнително право да бъде кандидат при изборите на крал.

Рудолф е през 1048 г. граф в Зизгау при Райнфелден на границата между Швабия и Бургундия. Той е издигнат през 1057 г. от Агнес Поатиенска на херцог на Швабия. Тогава Рудолф отвлича нейната единадесетгодишна дъщеря Матилда, по-голяма сестра на крал Хайнрих IV, от един манастир на епископ Румолд от Констанц († 1069), където е дадена за възпитаване, и се сгодява за нея. Двамата се женят през края на 1059 г. Матилда умира на 12 май 1060 г. Рудолф има с нея вероятно син, Бертхолд I (* 1060; † 18 май 1090), херцог на Швабия (1079 – 1090).

През 1066 г. той се жени за Аделхайд Торинска († 1079), вдовица на граф Гиг I д’Албон († 1063/1070), дъщеря на граф Ото от Савоя и втората му съпруга Аделхайд от Суза.[1] Аделхайд е сестра на Берта, съпругата на Хайнрих IV от 1066 г. Така Рудолф е отново зет на Хайнрих. Двамата имат дъщеря Агнес († 1111), която омъжват за херцог Бертхолд II от Церинген.

Рудолф показва отрязаната си ръка

Рудолф е първо поддръжник на своя зет, крал Хайнрих IV, по време на въстанията в Саксония през първата половина на седемдесетте години. По време на конфликтите по инвеститурата той отива при опозицията, от която е избран на 15 март 1077 г. във Форхайм за геген-крал. На 26 март 1077 г. в Майнц той е осветен за крал от архиепископ Зигфрид I от Майнц и веднага заминава за Саксония, където най-много го почитат.

През края на май 1077 г. в Улм Хайнрих IV взема на всички бунтуващи се князе службите и дадените им владения и обявява смъртна присъда на привържениците им. Последва война.

На 7 март 1080 г. на синод папа Григорий VII обявява Рудолф за легитимен крал. На 25 юни 1080 г. Хайнрих IV избира Виберт от Равена за геген-папа. Започва гражданска война.

При военните действия за владението в Свещената Римска империя той умира след тежко нараняване в битката при Хоенмьолсен от 15 октомври 1080 г., при която Хайнрих IV избягва. Един от рицарите на Хайнрих IV отрязва дясната ръка на геген-краля Рудолф и го пробожда с меч в корема. Рудолф умира един ден след това и е погребан в катедрала на Мерзебург.

Хейнар Шилинг пише през 1919 г. драмата „König Rudolf“.

Рудолф фон Райнфелден има с първата си съпруга Матилда Швабска ( * октомври 1048; † 12 май 1060) вероятно син:

  • Бертхолд I (* 1060; † 18 май 1090), херцог на Швабия (1079 – 1090)

Рудолф фон Райнфелден има с втората си съпруга Аделхайд Торинска (* 1052, † 1079) децата:[2][3]

  • Ian Stuart Robinson, Bertholds und Bernolds Chroniken. Helga Robinson-Hammerstein, Wiss. Buchgesellschaft, Darmstadt 2002. ISBN 3-534-01428-6.
  • Heinz Bruns, Das Gegenkönigtum Rudolfs von Rheinfelden und seine zeitpolitischen Voraussetzungen. Berlin 1939.
  • Oscar Grund, Die Wahl Rudolfs von Rheinfelden zum Gegenkönig. Leipzig 1870.
  • Wilhelm Klemer, Der Krieg Heinrichs IV. gegen Rudolf den Gegenkönig 1077 – 1080. Küstrin 1889.
  • Hermann Jakobs, Rudolf von Rheinfelden und die Kirchenreform. In: Josef Fleckenstein: Investiturstreit und Reichsverfassung (= Vorträge und Forschung; VuF XVII). Sigmaringen 1973, S. 87 – 116.
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. 4
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 265.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 25.
  1. Savoy 1, genealogy.euweb.cz
  2. Rudolf von Rheinfelden, fmg.ac
  3. Rudolph I, Duke of Swabia, Holy Roman Emperor, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com