Направо към съдържанието

Тина Търнър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тина Търнър
Tina Turner
американска певица и киноактриса
Тина Търнър през 2009 година
Тина Търнър през 2009 година

Родена
Ана Мей Булък
Починала
24 май 2023 г. (83 г.)

Етносафроамериканци
РелигияБудизъм
Музикална кариера
ПсевдонимTina Turner
Стилрок, поп, арендби, соул
Инструментивокал
Гласконтраалт
Активност1956 – 2009 г.
2020 – 2023 г.
ЛейбълКепитъл“, EMI, „Парлофон“, „Върджин
Участник вАйк и Тина Търнър“, Kings of Rhythm, Beyond
Семейство
СъпругАйк Търнър (1962 – 29 март 1978)
Деца4

Подпис
Уебсайтwww.tinaturnerofficial.com
Тина Търнър в Общомедия

Тѝна Тъ̀рнър (на английски: Tina Turner) е американска поп и рок певица и киноактриса. Родена е като А̀на Мей Бу̀лък (Anna Mae Bullock) на 26 ноември 1939 г. в Нътбуш (в щата Тенеси), САЩ.

Кариерата ѝ продължава над половин век и тя получава широко признание и множество награди. Известна е с енергичното си сценично присъствие, мощни вокали и дълготрайна кариера. Родена и израснала в американския Юг, получава швейцарско гражданство през 2013 г.

Започва кариерата си като музикантка в средата на 50-те години, когато е наета като вокалистка на група „Кингс ъф Ритъм“ („Кралете на ритъма“) на Айк Търнър. Първите ѝ записи са през 1958 г. под името Литъл Ан (Малката Ан). Представена е на публиката под името Тина Търнър през 1960 г. като членка на „Айк енд Тина Търнър Ревю“. Успехът идва с поредица от големи хитове, отнесени към дуото, включително A Fool in Love („Влюбена глупачка“), River Deep – Mountain High („Дълбоко колкото река – високо колкото планина“, 1966), Proud Mary („Гордата Мери“, 1971) и Nutbush City Limits („Покрайнините на Нътбуш“, 1973). В автобиографията си I, Tina („Аз, Тина“) от 1986 г. разкрива няколко случая, в които понася сериозно домашно насилие от Айк, преди да се разделят през 1976 и разведат през 1978 г. Израства като баптистка, но сменя вярата си с будизма през 1974 г. По-късно споделя, че факторът, който я уравновесява през трудните времена, са религията и песнопението „Наму-мьохо-ренге-кьо“ (на японски: 南無妙法蓮華経, транслитерация по Хепбърн: Namu myōhō renge kyō), което е препратка към Лотосовата сутра.

Тина Търнър през 1970 г.

След развода си с Айк Търнър изгражда наново кариерата си чрез изпълнения, макар че отначало има трудности при оставянето на отпечатък върху музикалните класации като солова изпълнителка. В края на месец май 1981 г. гостува в България. Изнася концерти в Софиязала „Универсиада“), ПловдивЛетния театър), Бургас (два поредни в зала „Изгрев“) и Варна (в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта).[1] В столицата участва в предаването „Всяка неделя“, в което дава интервю за Янчо Таков. Записва и рецитал, излъчен по време на новогодишната програма на Българската телевизия в края на годината,[2] а междувременно „Балкантон“ издава и дългосвиреща плоча с нейни песни.[3][4] В нейна памет навръх рождения ѝ ден през 2023 г. е поставена посмъртно почетна „Звезда на славата“ във фоайето на бургаската зала.[5][6][7]

През следващите години се завръща с нова поредица от хитове, започвайки със сингъла Let's Stay Together („Нека останем заедно“) от 1983 г., последван от издаването през следващата година на петия ѝ солов албум Private Dancer („Частна танцьорка“), носещ успехи по цял свят. Заглавието на най-успешния сингъл от него – What's Love Got to Do with It („Какво общо има любовта с това“) – е използвано по-късно като заглавие на биографичния игрален филм от 1993 г., адаптиран по нейната автобиография.

Освен като музикален творец Търнър се радва на успех и в киното. Играе роля в рок мюзикъла от 1975 г. „Томи“ и главната роля в блокбъстъраЛудия Макс 3“ с Мел Гибсън, както и кратка поява в „Последният екшън герой“ от 1993 г.

Едно от най-популярните имена в шоубизнеса, тя е наричана още Кралицата на рокендрола. Определяна е като най-успялата жена в рока със своите осем награди „Грами“ и за продадените си концертни билети повече от всеки друг солов изпълнител в историята. Общите продажби на албумите и синглите ѝ наброяват около 100 милиона бройки по света.

През 2008 г. се връща от полуоттеглянето си, за да предприеме турнето „Тина!“ по повод 60-годишния си юбилей. Турнето ѝ се превръща в едно от най-силно продаващите се представления за 2008 и 2009 г. Списание „Ролинг Стоун“ я нарежда на 63-то място в списъка на 100-те най-велики творци за всички времена. През 1991 г. получава място в Залата на славата на рокендрола.

Произход и младежки години

[редактиране | редактиране на кода]

Както е присъщо на талантливите във вокално отношение деца от афроамерикански произход, Тина започва да пее в църковния хор и се увлича от блуса и соула.

Айк и Тина Търнър през 1973 г.

Тина Търнър започва професионалната си кариера в нощните клубове на Сейнт Луис през 1956 г. Там тя среща музиканта Айк Търнър, който по-късно става неин съпруг. След няколко години двамата създават една от най-известните групи на соул музиката – „Айк и Тина Търнър“ (Ike & Tina Turner).[8]

През периода 1960 – 1979 г. са издадени редица албуми на групата, част от които стават много известни. Айк попада под зависимостта на алкохола и наркотиците, поради което отношенията в групата се влошават и се разпада на практика през 1975 г., а през следващата година семейството се развежда.

Самостоятелна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Разпадането на групата се отразява зле върху набиращата популярност Тина Търнър и в продължение на няколко години тя не успява да се осъществи като певица. Отгледана като баптистка, тя приема будизма през 1974 г., насочвайки се към течението на Ничирен и неговото специфично пеене в особено трудния момент от живота си.[9] След развода си с Айк Търнър изгражда наново кариерата си, създавайки хитове постепенно.

Тина Търнър през 1990 г.

През месец май 1981 г. гостува в България, изнасяйки концерти в София, Пловдив, Бургас и Варна, както и рецитал, излъчен по време на новогодишната програма на Българската телевизия.[1][2] Издадена е и дългосвиреща плоча от „Балкантон“.[3][4] Дава интервю за Янчо Таков в предаването „Всяка неделя“.[2]

Едва през 1982 г. името ѝ се появява отново в класациите и за няколко години прави бляскава кариера. През 1983 г. издава хитовата песен Let's Stay Together („Нека останем заедно“), а през следващата излиза петият ѝ солов албум Private Dancer („Частна танцьорка“). Периодът от 1984 до 1992 г. е низ от успехи за нея и добива статут на рокзвезда от световна величина.

През 1985 г. получава три награди „Грами“, а видеоклиповете ѝ са сред бестселърите. През това време работи заедно с Брайън Адамс, Дейвид Боуи, Марк Нопфлър и Мик Джагър.

Първата ѝ роля в киното е във филмовата версия на рок операта „Томи“ от 1975 г., а през 1985 г. участва в „Лудия Макс 3“ с Мел Гибсън.

Домът ѝ два дни след смъртта ѝ.

През 1989 г. песента The Best („Най-добрият“), позната по-широко като Simply the Best („Просто най-добрият“) и включена в албума ѝ Foreign Affair („Чужда афера“) от същата година, е всъщност кавър на едноименната песен от репертоара на Бони Тайлър. С годините става една от най-знаковите в творчеството ѝ и е позната най-вече именно в нейно изпълнение.

През 2016 г. ѝ е открит рак на дебелото черво, а през 2017 г. ѝ е присаден бъбрек.[10]

Умира на 83-годишна възраст на 24 май 2023 г. в дома си в Кюснахт, Швейцария след дълго боледуване.[11][12][13] След частно поклонение тялото ѝ е кремирано.[14]

  • 1998 – Tina Live in Europe
  • 2009 – Tina Live
  • 1979 – Wild Lady of Rock
  • 1982 – Nice 'n' Rough
  • 1984 – Private Dancer – The Videos
  • 1985 – Private Dancer Tour
  • 1986 – What You See Is What You Get
  • 1986 – Break Every Rule: The Videos
  • 1988 – Live in Rio '88
  • 1989 – Foreign Affair – The Videos
  • 1991 – Do You Want Some Action? Live in Barcelona 1990
  • 1991 – Simply the Best: The Video Collection
  • 1992 – The Girl from Nutbush
  • 1993 – What's Love…? Live
  • 1997 – Live in Amsterdam – Wildest Dreams Tour
  • 1997 – Behind the Dreams
  • 2000 – Celebrate! – 60th Birthday Special
  • 2001 – One Last Time Live in Concert
  • 2005 – All the Best – The Live Collection
  • 2009 – Tina Live
  • 1975 – Baby, Get It On
  • 1976
    • Whole Lotta Love
    • The Acid Queen
  • 1978
    • Viva La Money
    • Root, Toot, Undisputable Rock 'n' Roller
    • Sometimes When We Touch
    • Night Time Is the Right Time
  • 1979
    • Love Explosion
    • Back Stabbers
    • Music Keeps Me Dancin'
  • 1983 – Let's Stay Together
  • 1984
    • Help!
    • What's Love Got to Do with It
    • Better Be Good to Me
  • 1985
    • Private Dancer
    • I Can't Stand the Rain
    • Show Some Respect
    • We Don't Need Another Hero
    • One of the Living
  • 1986
    • Typical Male
    • Back Where You Started
    • Two People
    • Girls
  • 1987
    • What You Get Is What You See
    • Break Every Rule
    • Paradise Is Here
    • Afterglow
  • 1988
    • Nutbush City Limits (Live)
    • Addicted to Love (Live)
    • Tonight (Live)
    • A Change Is Gonna Come (Live)
  • 1989
    • 634-5789 (Live)
    • The Best
    • I Don't Wanna Lose You
  • 1990
    • Steamy Windows
    • Look Me in the Heart
    • Foreign Affair
    • Be Tender with Me Baby
  • 1991
    • Nutbush City Limits (The 90s Version)
    • Way of the World
    • Love Thing
    • I Want You Near Me
  • 1992 – (Simply) The Best
  • 1993
    • I Don't Wanna Fight
    • Disco Inferno
    • Why Must We Wait Until Tonight
    • Proud Mary
  • 1995 – GoldenEye
  • 1996
    • Whatever You Want
    • On Silent Wings
    • Missing You
    • Something Beautiful Remains
    • Unfinished Sympathy
    • In Your Wildest Dreams
  • 1999 – When the Heartache Is Over
  • 2000
    • Whatever You Need
    • Don't Leave Me This Way
    • Talk to My Heart
  • 2004 – Open Arms
  • 2005 – Complicated Disaster
Година Песен Албум
1983 Let's Stay Together Private Dancer
1984 Help!
What's Love Got to Do with It
Better Be Good to Me
Private Dancer
1985 We Don't Need Another Hero Mad Max Beyond Thunderdome
One of the Living
1986 Typical Male Break Every Rule
Two People
Overnight Sensation
1987 What You Get Is What You See
Break Every Rule
Paradise Is Here
1989 The Best Foreign Affair
Steamy Windows
I Don't Wanna Lose You
1990 Foreign Affair
Look Me in the Heart
1991 Nutbush City Limits Simply the Best
Way of the World
1992 Love Thing
I Want You Near Me
1993 I Don't Wanna Fight What's Love Got to Do with It
Why Must We Wait Until Tonight
Disco Inferno
Proud Mary
1995 GoldenEye Wildest Dreams
1996 Whatever You Want
On Silent Wings
Missing You
Something Beautiful Remains
In Your Wildest Dreams
1999 When the Heartache Is Over Twenty Four Seven
2000 Whatever You Need
  • 1977 – Australian Tour
  • 1978 и 1979 – The Wild Lady of Rock Tour
  • 1982 – Nice 'n' Rough Tour
  • 1984 – 1984 World Tour
  • 1985 – Private Dancer Tour
  • 1987 и 1988 – Break Every Rule World Tour
  • 1990 – Foreign Affair: The Farewell Tour
  • 1993 – What's Love? Tour
  • 1996 и 1997 – Wildest Dreams Tour
  • 2000 – Twenty Four Seven Tour
  • 2008 и 2009 – Tina!: 50th Anniversary Tour
  1. а б Мая Димитрова. Спомени за кралицата на рока: Концертите на Тина Търнър в България // „По света и у нас“, БНТ, 25 май 2023 г. Посетен на 2 юни 2024 г.
  2. а б в Станчо Станчев. „Лови те ток до нея“: Журналистът Янчо Таков за интервюто му с Тина Търнър преди 42 г. // „Тази сутрин“, bTV, 26 май 2023 г. Посетен на 2 юни 2024 г.
  3. а б Тина Търнър // balkanton.su. Посетен на 2 юни 2024 г.
  4. а б Тина Търнър (1981, Vinyl) // discogs.com. Посетен на 2 юни 2024 г. (на английски)
  5. БНТ. Тина Търнър вече има почетна звезда в Бургас (Снимки) // bnt.bg, 26 ноември 2023 г. Посетен на 27 май 2024 г.
  6. БНР Бургас. Звезда с името на Тина Търнър откриват в зала „Бойчо Брънзов“ // bnr.bg, 24 ноември 2023 г. Посетен на 27 май 2024 г.
  7. БТА. Бургас – Тина Търнър – паметна плоча – звезда // bta.bg, 26 ноември 2023 г. Посетен на 27 май 2024 г.
  8. The Legend of Tina Turner // altosaxo.net, 9 май 2020 г. Архивиран от оригинала на 14 май 2020 г. Посетен на 2 юни 2024 г. (на английски)
  9. Tina Turner Bids Farewell // cbsnews.com, 21 септември 2002 г. Архивиран от оригинала на 15 октомври 2002 г. Посетен на 2 юни 2024 г. (на английски)
  10. Стефан Сайкс. Iconic singer Tina Turner dies at 83 // Си Ен Би Си, 24 май 2023 г. Посетен на 2 юни 2024 г. (на английски)
  11. Лозана Владимирова. Почина Тина Търнър, Кралицата на рокендрола // БНР, 24 май 2023 г. Посетен на 2 юни 2024 г.
  12. Дан Кернз. Tina Turner, 'Queen of Rock 'n' Roll', dies aged 83 in Switzerland // „Скай Нюз“, 25 май 2023 г. Посетен на 2 юни 2024 г. (на английски)
  13. Ема Сондърс. Tina Turner: Music legend dies at 83 // Би Би Си, 24 май 2023 г. Посетен на 2 юни 2024 г. (на английски)
  14. Робърт Оливър. Tina Turner’s funeral details revealed as legendary singer preferred ‘small, private’ service // metro.co.uk, 31 май 2023 г. Посетен на 2 юни 2024 г. (на английски)