Направо към съдържанието

Тутело

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тутело
Общ бройизчезнали като племе
По местаСАЩ, Вирджиния
Езиксиукски
Сродни груписапони, оканичи, манахок, монакан
Тутело в Общомедия

Тутело (на английски: Tutelo) е северноамериканско индианско племе, което по време на колониалния период живее в предпланините на Вирджиния. Между 1671 и 1753 г. тутело са принудени да се местят многократно, докато най-накрая се присъединяват към каюга в Ню Йорк. След Войната за независимост повечето се местят в Канада с Джоузеф Брант. През 1830те около 200 тутело живеят в Тутело Хайтс, близо до Брантсфорд, Онтарио. Последният чистокръвен тутело умира тук през 1871 г.

Името тутело идва от „тотероронон“, име с което ирокезите наричат всички сиуговорещи племена в планините на Вирджиния и Северна Каролина. Негови производни са „катера“, „шатерас“, „тотеро“. Самите тутело се наричат „йесан-хора“. Езикът им е сиукски, тясно свързан с този на сапони и оканичи, и може би с манахок и монакан.[1]

За първи път тутело се споменават заедно с имената на оканичи и сапони от Едуард Бланд през 1650 г. През 1671 г. експедицията на Томас Батс и Робърт Фалъм посещава града „Тотеро“ близо до мястото на днешния Сейлъм, Вирджиния, на 160 километра западно от последното село на сапони. Малко след тяхното идване, тутело и сапони се преместват при сливането на реките Дан и Стантън, и заемат два съседни острова, близо до острова на оканичи в река Роанок. През 1680те, за да избегнат атаките на ирокезите от север трите племена се местят далеч на юг до река Ядкин в Северна Каролина. През 1708 г. обаче се връщат пак във Вирджиния. През 1712 г. селото им се намира на Трийс Крийк, северно от Емпория, близо до селата на сапони, оканичи и стуканокс. През 1714 г. се местят близо до форт Кристана. До 1740 г. повечето от тях напущат и се местят далеч на север в Шамокин. През 1748 г. тутело се местят на Катауиса Криик, а от 1760 г. се установяват на Тиога Пойнт. От 1771 г. се съобщава, че живеят сред каюга в Ню Йорк. След Войната за независимост повечето отиват в Канада където през 1871 г. умира последният чистокръвен тутело.[2]

  1. Mooney, James. Siouan Tribes of the East // „Siouan Tribes of the East“. Bureau of American Ethnology Washington D.C (1894).
  2. De Maille, Raymond. „Tutelo and Neighboring Groups“ in Handbook of North American Indians. Т. 14 Southeast. Washington D.C, Smithsonian Institution, 2004. с. 286.